Модест Мусоргски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
м Disambiguated: Римски-Корсаков → Николай Римски-Корсаков (3), Глинка → Михаил Глинка |
||
Ред 17:
След това Мусоргски пише няколко романса и се заема с музиката към трагедията на [[Софокъл]] "Едип", която така и не завършва. Само един хор от музиката към "Едип", допълнен в концерта на К. Н. Лядов през 1861 г., е издаден посмъртно сред последните произведения на Мусоргски. За оперната обработка композиторът отначало избира романа на [[Флобер]] "[[Саламбо]]", но скоро оставя работата незавършена, също както и започната музика към сюжета на "[[Женитба]]" от [[Гогол]].
Известност за Мусоргски донася операта му "[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]", поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години "Борис Годунов" се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертоара. Едва в края на ноември 1896 година "Борис Годунов" отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]] поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на "Обществото на музикалните събрания". Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на "Борис Годунов". В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестрация. В [[Москва]] операта "Борис Годунов" е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888 г.
През 1875 година Мусоргски започва драматичната опера ("народна музикална драма") "Хованщина" ("Ханство", с исторически сюжет, написана по предложение на В. В. Стасов), едновременно работейки и над лирико-комедийната опера "Сорочинская ярмарка" ("Сорочинския панаир", отново по Гогол). Мусоргски почти завършва музиката и текстът към операта "Ханство", но остава незавършена инструменталната партия ѝ. По-късно Римски-Корсаков продължава, напълно завършва и пригодява операта за сцена. Композиторът не успява да завърши и "Сорочинския панаир", над когото са работят впоследствие А. К. Ледков, [[Цезар Кюи|Ц. А. Кюи]], В. Г. Каратигин и други музиканти.
Ред 37:
От друга страна Модест не обича да се задържа върху лирични теми, които трудно му се удават. Композиторът се обръща предимно към селския руски живот, описва колоритните образи от нейните красоти и богатства и едва там намира за себе си дълбокото-драматично музикално изражение на тежката, безизходна мъка, прикрита под външния хумор.
Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Михаил Глинка|Глинка]] и А. С. [[Даргомижски]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата "полифоническа" [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] - естествена, "сътворена от говора", произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.
Като [[симфония|симфонист]] Мусоргски не е добър композитор. Не е добър и в оркестрацията на произведенията, но въпреки това те не са лишени от колоритност и сполучливо разнообразие. Това се дължи най-вече на неумението и нежеланието на Модест да завършва тематичните си материали и музикалните си идеи във типичните за XIX век форми, което пък е характерно едва за следващият век.
Ред 51:
* "Женитба" - 1868, само 1-во действие (продължавана от М. М. Иполитов-Иванов, 1931 и Г. Н. Рождественски, 1985)
* "Борис Годунов" - 1869, втора редакция - 1874 (продължавана от [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]], 1896 и Шостакович, 1959)
* "Хованщина" ("Ханство") - 1872-80 (завършена от [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]], 1883, редактирана от [[Шостакович]] 1959)
* "Сорочинская ярмарка" ("Сорочински панаир") - 1880 (завършена от [[Цезар Кюи]], редактирана от В. Я. Шебалин, 1931)
| |||