АК-47: Разлика между версии

Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19-ти век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19-ти век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди [[Втора световна война|Втората световна война]] в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му. Пробива започва в СССР, където масовите автоматични пистолети ППД, [[ППШ-41]] и ППС, благодарения на отличната външна балистика на патрона им със сравнително голям обхват до около 200 метраm прицелна и 400 мm ефективна стрелба, започват да се използват като основно оръжие за пехотата. В същото време германската тактика и постройка на пехотните подразделения е фокусирана около картечницата ([[MG-34]] и [[MG42|MG-42]]), пехотните части са въоръжени с болтови пушки, като само офицерите са били въоръжени с картечни пистолети ([[MP-40]]). Външната балистика на използвания в Германия 9х19 parabelum патрон въпреки по-голямата му възпираща сила, е малко по-лоша от тази на съветския 7,62х25, прекопиран от маузеровия 7.63Х25 ( една стотна от милиметъра е в технологичния допуск, така че смяната на последната цифра от 3 на 2 е идеологическа ), което не позволява използването на автоматичните пистолети като основно пехотно оръжие. 9 mm патрони са ефективни до около 100 m, като могат да стрелят до около 200 m по групови цели. Това налага разработка на ново оръжие и за него е избран новияновият патрон 7,92х33.

Пушката обаче била толкова сензационна, че проектът е провеждан в тайна дори и от Хитлер, а оръжието е наименувано на MP-43/44 (MP – Maschinenpistole, картечен пистолет на немски). Всички автоматични оръжия тогава са именувани maschinenpistoleMaschinenpistole и maschinengewehrMaschinengewehr ([[MP-40]] е наричан погрешно Шмайзер/Schmeisser''шмайзер'' – от името на конструктора Hugo Schmeisser, който няма участие в MP-40, [[Thompson]], „[[ППШ-41]] Шпагин“, и др.)както и картечници ([[MG-34]], [[MG42|MG-42]], [[Browning M1919|Browning 30 cal.]], [[Брен (картечница)|Bren LMG]] и др.),

По-късно през войната някои германски части в [[СССР]] започнали да използват новото оръжие срещу червеноармейците. Пушката показала отлични качества. Пратка по въздуха била спусната на германска част, отрязана зад съветската линия, и с тях немците успели да си пробият път. При едно негово посещение при обикновените войници на фронта, Хитлер попитал войниците от какво се нуждаят. Отговорът – „Още„още MP-44“. Фюрерът най-сетне забелязал пушката. На този нов вид оръжие било дадено името Sturmgewehr 1944, съкратено Stg-44, което буквално означава „щурмова пушка“, откъдето и идва името на този тип огнестрелни оръжия.