Епоха на лалетата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
{{История на Османската империя}}
[[Файл:Fontanna Ahmeda II Istambuł RB1.jpg|340px|мини|[[Фонтан на Ахмед III|Фонтанът на Ахмед III]] е класически пример за архитектурата на епохата на лалетата.]]
'''Епохата на лалетата''' ({{lang-tr|Lâle Devri}}, {{lang-ota| لاله دورى}}) е период в [[История на Османската империя|историята на Османската империя]] (21 юли 1718 – 28 септември 1730) получил името си заради модата за отглеждане на [[лале]]та, която е пренесена от [[Нидерландия]]. През този краткотраен период в османската столица са селектирани 839 вида лалета по пренесени холандски луковици. {{източник|Отглеждането на лалета се превръща в нещо като мания сред столичното население, налагайки духа на масовата и потребителска [[популярна култура]], т.е. тази известна ни до днес – [[мания по лалета]].|2017|05|19}}
 
Началото на този период се слага след [[Пожаревски договор|Пожаревския договор]], а края му е белязан от [[въстание на Патрона Халил|въстанието на Патрона Халил]]. <ref>{{цитат книга |автор=Altınay, Ahmet Refik (Hrz. Haydar Ali Dirioz) |заглавие=Lale Devri |място=Ankara |издателство=Başbakanlık Kültür Müsteşarlığı Kültür Yayınları |год=1973 }}</ref>
Ред 11:
По ред причини [[книгопечатане]]то в Османската империя не се развива до тази епоха. Саид ефенди и [[Ибрахим Мютеферик]] ([[секеи|секей]]) отварят първата османска печатница в която през 1719 и 1724 г. са отпечатани карти на Мраморно и Черно море, предоставени от великия везир. Развитието на [[типография]]та е възпрепятствано до този момент обаче от използваната [[арабска азбука]], като това препятствие е успешно преодоляно благодарение на техническа помощ от посолството на Франция.
 
През тази епоха [[градоустройство]]то и [[градинарство]]то бележат рязък тласък в развитието си. В [[Константинопол]] се строят много нови обществени сгради, както и вили за везирите и османския управляващ елит. В покрайнините на столицата никнат нови паркове и градини с мраморни басейни и фонтани. Построен е новият дворец [[Топкапъ]] за султана – по пригодените и ревизирани проекти на дворците във [[Версай]] и [[Фонтенбло]]. <ref>[http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000062/st007.shtml Европейские заимствования в изобразительном искусстве и архитектуре]</ref> {{факт|[[Барок]]ът, заедно с [[рококо]]то, променят целия дотогавашен османски архитектурен стил, като доминацията на двата стила се ноблюдава в османската архитектура през целия [[XVIII век]].|2017|7|9}}
 
{{факт|През епохата на лалетата е налице взаимен османо-европейски обмен и в областта на [[медицина]]та. За първи път е извършена ваксинация срещу [[едра шарка]]. Европейско влияние се наблюдава в индустрията, армията, флота и противопожарното дело на империята. През епохата се полага развитието на редица нови занаяти в империята, институционализира се корпуса на [[Драгоман (преводач)|драгомани]]те.|2017|7|9}}
 
{{източникфакт|Епохата на лалетата имае свързана и своите негативни страни|2017|05|19}} –със стремглаво повишаване на данъците за големите обществени благоустройствени мероприятия; намалението на държавните поръчки, което разорява хиляди занаятчии замогнали се и благоденствали по време на т.нар. [[голяма турска война]]; развихря се [[корупция]]та с [[непотизъм|непотизма]] около великия везир Невшехирли Дамат Ибрахим паша, което води до успеха на бунта на [[Патрона Халил]].|2017|7|9}}
 
== Източници ==