На [[26 септември]] [[1941]] г. [[Рудолф Хьос]] получава заповед да построи допълнителен [[трудов лагер]] за 100 000 руски военнопленници в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, отдалечена на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I.
Националсоциалистите изчакват построяването на лагера, след което принуждават населението от тази област да напусне своите домове. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал.
Лагерът е голям едва 5 км<sup>2</sup>. Разделен е на многобройни секции, които са били оградени от огради от бодлива тел, по които непрекъснато е протичал ток. Построен първоначално като работнически лагер за военнопленници и други арестанти да бъдат принудително заети с работа за СС, впоследствие функцията на лагера бързо бива променена. В началото на 1942 г. в Аушвиц-Биркенау руски комисари и негодни за работа арестанти били първоначално убивани чрез „Циклон Б“ (търговското наименование на силното отровно вещество биоцид, съдържащо т.нар. „синилна киселина“ – циановодород), формула: HCN), след което с края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните опити. Малко по-късно майките с децата им и негодни за работа хора биват селектирани от пристигащия транспорт и обгазявани. От юли 1942 г. (или от април – точната дата не е известна) преобладаващото мнозинство от доставените евреи били избити. Аушвиц-Биркенау приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.
== Селекция и обгазяване ==
Повечето жертви пристигат в Аушвиц-Биркенау с влак, често след целодневно пътуване във вагони за добитък. Пристигащите биват откарвани от гарата "Аушвиц” до лагера. Чак през 1944 г. са поставени релси директно до лагера. Понякога целият „транспорт“ бива директно изпращан в [[газовите камери]], друг път подлаган първо на „селекция“, при която по-слабите, възрастните и болните са отделяни от останалите работоспособни и отвеждани в газовите камери. Често тези селекции са правени от ползващия се с лоша слава доктор [[Йозеф Менгеле]].
