Повечето жертви пристигат в Аушвиц-Биркенау с влак, често след целодневно пътуване във вагони за добитък. Пристигащите биват откарвани от гарата "Аушвиц” до лагера. Чак през 1944 г. са поставени релси директно до лагера. Понякога целият „транспорт“ бива директно изпращан в [[газовите камери]], друг път подлаган първо на „селекция“, при която по-слабите, възрастните и болните са отделяни от останалите работоспособни и отвеждани в газовите камери. Често тези селекции са правени от ползващия се с лоша слава доктор [[Йозеф Менгеле]].
В Аушвиц-Биркенау е имало в 6 сгради газови камери, но не всички са били необходими по едно и също време. През първото полугодие на 1943 г. биват експлоатирани четири крематориума, които съдържат подразделения с газови камери с площ 100 м². Четири строителни фирми са разпределени за строителната област, пещите за изгаряне са конструирани, построени, пазени и репарирани от фирмата „Дж. А. Топф & Синове“
== Принудителна работа ==
Арестуваните, които преживяват селектирането са принуждавани да работят в лагера в индустриалните заводи, занимаващи се предимно със строежа на индустриални съоръжения за добив на синтетичен бензин или каучук (т.нар. "буна") за I.G. Farben. Други немски фирми като „Круп“ също са в директна близост до Аушвиц. Те изплащат поставените от националсоциалистите мита за всеки предоставен работнически роб, полза също е била извличана и от СС-защитни екипи.
