Между [[17 януари]] и [[23 януари]] [[1945]] г. са били евакуирани едва 60 000 арестанти и с маршова стъпка към изток преселени. В лагерите и външните постове 7500 арестанти са били оставени, тъй като са били прекалено слаби или болни, за да могат да маршируват. Повече от 300 са били разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия.
Първоначално главният лагер Моновиц е бил освободен преди обяд на 27 януари 1945 г. от частите на 60-та армия на Първи украински фронт по заповед на Павел Курочкин. От изоставените там задържани (данните показват, че са наброявали от 600 до 850 души) 200 са умрели в последвалите дни на изнурение, въпреки оказаната медицинска помощ.
Щамлагерът и Аушвиц-Биркнау са били окончателно освободени следобед на 27 януари. В Биркенау са били почти 5800 изнурени и болни арестанти, от тях за 4000 жени не са били положени грижи. Дезинфекцираните бараки са били обзаведени с полеви лазарети, в които са се грижели за недохранените и инфекциозно болните.
Няколко дни по-късно светът е бил информиран за зверствата. Търсачите са намерили повече от един милион дрехи, приблизително 45 000 чифта обувки и 7 тона човешка коса, които са били оставени от [[СС]].
