Г-20: Разлика между версии

'''Групата на двайсетте''', съкратено '''Г-20''' (официално: {{lang-en|Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors}}), е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс [[Европейски съюз|Европейския съюз]], представян от [[Председателство на Съвета на ЕС|държавата председател на Съвета на ЕС]] (освен в случаите, когато страната председател е член на [[Г-8|голямата осморка]] и по такъв начин вече е представена в G20).
[[File:G20.svg|400px|мини|Карта на страните от Г-20, в лилаво - 8 юли 2017 г. В светло синьо са членките на Европейския съюз без индивидуален представител, а в розово - поканените за 2017 г.]]
Това са [[Австралия]], [[Аржентина]], [[Бразилия]], [[Великобритания]], [[Германия]], [[Индия]], [[Индонезия]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Мексико]], [[Русия]], [[Саудитска Арабия]], [[САЩ]], [[Турция]], [[Франция]], [[Южна Корея]], [[Република Южна Африка|ЮАР]], [[Япония]] и [[Европейски съюз|Европейският съюз]].
Освен това, обикновено на срещите на G20 присъстват представители на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] и [[Световна банка|Световната банка]]. Г-20 е създадена първоначално като Г-7 на 26 септември 1999 г. Г-20 е неофициална инициатива, в която участват финансови министри и управители на централни банки с цел сътрудничество и консултация в областите на международната финансова система, глобалната икономика и други икономически сфери.

G20Г-20 произвежда 90 % от световния [[брутен национален продукт]], генерира 80 % от [[Международна търговия|международната търговия]] (включително търговията в самата ЕС) и обхваща две трети от [[Население на света|населението на света]].<ref>[http://www.g20.org/about_what_is_g20.aspx About the G-20] Информация на официалния сайт на G-20</ref>

Г20Г-20 е предложен от бившия канадски министър на финансите [[Пол Мартин]] (който впоследствие става министър председател на [[Канада]]) за сътрудничество и консултации по въпроси, свързани с международната финансова система. Тя изучава, преглежда и насърчава дискусии по политически въпроси,свързани с насърчаване на международната финансова стабилност и има за цел да разглежда въпроси, които са извън отговорността на всяка една друга организация.

Ръководителите на Г20Г-20 се срещат два пъти годишно от 2008 до 2010 г. насамОт началото на 2011 г. срещите се провеждат веднъж годишно. Последната среща бешее в [[СеулХамбург]] презна 117-128 ноемвриюли 20102017 г. От началото<ref>[http://btvnovinite.bg/article/svetut/zapochva-dvudnevna-sreshta-na-varha-na-g-20-v-hamburg.html наЗапочва 2011двудневна г.среща срещитена върха на Г20Г-20 щев сеХамбург], провеждатBTV веднъжновините, годишно7 юли 2017.</ref>

Г20Г-20 работи без постоянен секретариат или персонал. Председателят се сменя всяка година и е избиран от различни регионални групи на страните членки. Сегашният председател установява временен секратариатсекретариат през периода на своят мандат, който координира работната група и организира заседанията му.

През 2010 г. френският президент [[Никола Саркози]] предлага, че трябва да се създаде постоянен секретариат на страните от Г20Г-20. [[Сеул]] и [[Париж]] бяха предложени като вероятни места за централата на Г20Г-20. [[Китай]] и [[Бразилия]] подкрепиха създаването на секретариата, докато Япония и Италия бяха против такава иновация. [[Южна Корея]] предложи „Кибер Секретариат” като алтернатива.

През 2011 г. има 20 страни членки на Г20Г-20. Това включва както срещите на високо ниво, лидерите на 19 страни членки и лидера на [[ЕС]], така и срещи на министерско ниво, финансови министри, управители на централните банки на 19-те страни и на [[ЕС]]. Също така, [[Испания]] и [[Холандия]] взимат участие на последните четири срещи на върха на Г20, въпреки че не се признават за членки. Като допълнение на тези 20 членки, следните форуми и институции са представени от техните представители (Главни изпълнителни директори), участващи на срещите на върха на Г20.

„В един форум като Г20Г-20 е особено важно броят на страните, които участват, да се ограничи, за да се осигури ефективност последователност на неговата дейност. Няма точни критерии за членство в Г20Г-20 и съставът на групата не е променян откакто е основан. С оглед на целите на Г20Г-20 беше счетено за важно, че страните и регионите, които са със значение на международната финансова система, ще бъдат включени. Аспекти като географско значение и население също играят важна роля.”

Всички 19 членки са сред топ 28 измерени по БВП в списъка, публикуван от МВФ през 2010. Не са представени в Г20Г-20 [[Швейцария]], [[Тайван]] и [[Норвегия]], въпреки че те се нареждат по по-високи показатели от някои страни членки. [[Испания]],[[Холандия]], [[Белгия]], [[Швеция]], [[Полша]] и [[Австрия]] са включени само като част от [[ЕС]], а не поотделно. Когато страните са измерени по БВП и по ППП (паритет на покупвателната способност), тогава всичките 19 членки са сред първите 25 икономики в света през 2009 г. (с данни от 2010 г.) според [[МВФ]]. [[Иран]] и [[Тайван]] не са членове на Г20, докато [[Испания]], [[Полша]] и [[Холандия]] са само вкючени като част от ЕС. Въпреки това, в листата за среден БВП, изчислен през годините откакто групата е създадена (1999-2008 г.), само [[Испания]], [[Холандия]], [[Тайван]] и [[Полша]] имат по-голям [[БВП]] от страните членки на Г20. [[Испания]], като 12-тата най–голямата икономика на света и 6-та в [[Европа]] по измерен номинален вътрешен продукт, е поискала достъп до организацията самостоятелно, като е присъствала на последните три срещи със своя собствена делегация.

Обикновено някои страни, които не са постоянни членове на Г20Г-20, все пак имат покани, за да участват на срещите на върха. Поканените са избирани от страната домакин. За срещата през 2010 г. например, [[Канада]] и [[Южна Корея]] канят [[Етиопия]], [[Малави]], [[Виетнам]] както и [[Испания]]. Като една от 10-те най големи икономики в света, [[Испания]] е била поканена на всяка среща на върха. [[Канада]] също кани [[Холандия]] (16-тата най-голяма икономика в света), докато [[Корея]] кани [[Сингапур]]. [[Канада]] и [[Южна Корея]], канят седем международни организации: [[ООН]], [[Международна организация на труда]], [[Световната банка]], [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|Организацията за икономическо сътрудничество и развитие]], [[Световната търговска организация]], както и Съвета за финансова стабилност.

Г20Групата Г-20, койтокоято наследява Г33Г-33, койтокоято от своя страна замества Г22Г-22, е загатната в [[Кьолн]] на Г7Г-7 през юни 1999 г., но е официално създадена на срещата на заседанието на финансовите министри на Г7Г-7 на 26 септември 1999 г. Срещата за откриването се състои на 15-16 декември 1999 г. в [[Берлин]]. През 2008 г. [[Испания]] и [[Холандия]] са поканени от [[Франция]] за срещата на върха на лидерите на финансовите пазари и световната икономика на Г20Г-20.

През 2006 г. темата на срещата на Г20Г-20 е „Строителство и поддържане на просперитета”. Обсъжданите въпроси включват вътрешни реформи за постигане на устойчив растеж, световната енергетика и пазарите „Реформа” на [[Световна банка|Световната банка]] и [[МВФ]], както и въздействието на демографските промени, в резултат на застаряването на населението. Тревор Манюел, депутат, министър на финансите на [[ЮАР]], е председател на Г20Г-20, когато [[ЮАР]] е домакин на секретариата през 2007 г. Гидо Мантега, министър на финансите на [[Бразилия]], е председател на Г20 през 2008 г. Бразилия предлага диалог за конкуренцията на финансовите пазари, чиста енергетика и икономическо развитие. В изявление след срещата на финансовите министри на Г7Г-7 на 11 октомври 2008 г. американският президент [[Джордж Уокър Буш]] заявява, че на следващата среща на Г20 ще бъде важно намирането на решение на икономическата криза от 2008 г. Инициатива от френският президент [[Никола Саркози]] и британският министър -председател [[Гордън Браун]] довежда до извънредна среща на Г20Г-20 на 15 ноември 2008 г.

Въпреки че Г20Г-20 стартира като групата на „икономическата тежест и широкото членство, което му дава висока степен на лигитимностлегитимност и влияние върху управлението на световната икономика и финансовата система”, неговата лигитимностлегитимност е оспорвана. По отношение на членските въпроси американският президент [[Барак Обама]] отбеляза, че е трудно всеки да бъде доволен: „всеки иска да бъде включен дори в най-малката група. Така че ако те са 21-вата най-голяматаголяма нация в света, те искат да има Г21Г-21 и си мислят, че е изключително несправедливо да не бъдат включени в групата”.

В интервю за списанесписание „Шпигел” норвежкият външен министър Йонас Гар Стьор нарече Г20Г-20 „един от най-големите неуспехи от Втората световна война насам”. Въпреки че [[Норвегия]] е с най-големият принос към програмите за развитие на СБ и ООН, тя не е член на ЕС и по този начин тя не е представена в Г20Г-20 дори и косвено. Норвегия, както и другите 180 нации, които не са включени в Г20Г-20, има съвсем малък или по-скоро никакъв глас в групата. Стьор определя Г20Г-20 като самостоятелна група, която подкопава легитимността на организациите, създадени след [[Втора Световна Война|Втората Световна Война]], организации като [[МВФ]], [[СБ]] и [[ООН]]:

„Г20„Г-20 е самостоятелна група. Нейният състав и нейните правомощия се определят от големите държави. Може да бъде по-представителна от Г7Г-7 и Г8Г-8, в които само най-големите и богати страни са представени, но Г20Г-20 все още е условна група. Ние вече не живеем в 19-ти век, време, в което големите сили се срещаха и пренарисуваха картата на света. На никого не му трябва нов Виенски Конгрес.”