Континентален дрейф: Разлика между версии

В днешно време теорията за континенталния дрейф е част от друга по-голяма теория - тази за [[тектоника на пластовете|тектониката на пластоветеплочите]].

Земната [[литосфера]], която е с дебелина около 100 km, включва в състава си [[земна кора|земната кора]] и най-горния слой на [[Земна мантия|мантия]]та. Тя е съставена от шест големи слоя и множество по-малки. Според теорията, наречена “[[тектоника на пластовете|тектоника на плочите]]”, тези пластове, носейки със себе си континентите и дъното на океаните, се придвижват по Земята. Изчислено е, че изминатото разстояние при континенталните движения (дрейф) средно за една година е между 1 и 5 см (според други до 20 см). По този начин в [[география]]та на Земята настъпват промени. Установено е например, че [[Атлантически океан|Атлантическият океан]] се разширява с всяка изминала година.<ref>http://education.nationalgeographic.com/education/encyclopedia/continental-drift/?ar_a=1 Континентален дрейф, [[National Geographic]] Посетен на 16 юни 2015</ref>

При дрейфовете може да се срещнат няколко различни явления. Когато земните пластове се плъзгат по [[астеносфера]]та (повърхностниятпластичен слой на горната мантия), те се сближават или отдалечават една от друга. Когато се отдалечават, [[магма]]та от мантията се издига нагоре и създава нова океанска или земна кора. Когато се сближават, едната от двете плочи бавно се подпъхва под другата и образува дълбока океанска падина, а когато подпъхването е невъзможно те се сблъскват, и се образуват [[планински вериги]]. Някои плочи се трият една в друга. Повечето [[вулкан]]и и [[земетресение|земетресения]] възникват именнопо вграниците такивана участъциплочите. Благодарение на континенталните дрейфове географията на Земята се променя с всяка изминала година.