Честър Артър: Разлика между версии

През [[1878]] г., президентът [[Ръдърфорд Хейс]], в опита си да реформира митническата администрация, президентът [[Ръдърфорд Хейс]] отстранява Артър, който възстановява адвокатската си практика. Конклинг и неговите последователи се опитват да си върнат позициите, като номинират Грант на Републиканския национален конвент от [[1880]] г. Тези опити пропадат и те приемат в замяна назначаването на Артър за вицепрезидент.

Артър е избран за [[вицепрезидент на САЩ]] в републиканска двойка с президента [[Джеймс Гарфийлд]] за мандата, почващ на [[4 март]] [[1881]] г.. След смъртта на Гарфийлд, причинена покушението срещу него той става президент – [[19 септември]] [[1881]] г., като се заклева на [[20 септември]].

== Президентство ==

Артър е решен да следва свой собствен път след поемането на президентството и поради това отбягва старите си политически дружки. Той се превръща в човек на хайлайфа по облекло и обкръжение и често може да бъде видян сред елита на Вашингтон, Ню Йорк и [[Нюпорт (Род Айлънд)|Нюпорт]], [[Род Айлънд]]. За възмущение на „правоверните републиканци” едновремешнияедновремешният началник на Митницата в Ню Йорк, след като става президент се превръща в ревностен поддръжник на административната реформа. Общественият натиск, породен от убийството на Гарфийлд, принуждава иначе тромавия Конгрес да подкрепи президента.

Скъсвайки с партийната линия, Артър предприема действия по намаляване на митата, така че федералното правителство да не излиза непрекъснато с годишен бюджетен излишък. От своя страна Конгреса повишава данъците, за да компенсира намаленията на митата, но въпреки това Артър подписва Закона за митата от 1883 г. Обидените западняци, а и някой южняци, се обръщат към Демократическата партия в опита си да получат компенсация, по този начин въпросът за митата се очертава като силно поляризиращ за двете партии.

Журналистът Александър Маклър пише: „ Няма„Няма случай до момента да се избере, за президент, човек, комуто толкова малко да се вярва … и след това той да се оттегли толкова много уважаван.”. Писателят [[Марк Твен]], известен с дълбокия си цинизъм към политиците, казва : ”Ще бъде много трудно да се подобри администрацията на президента Артър”.

Артър е президент до [[4 март]] [[1885]] г. той се връща в Ню Йорк, където умира от масиран мозъчен кръвоизлив в 5.10 сутринта на [[18 ноември]] [[1886]] г. – той е на 57 години. Президентът е погребан до жена си Елена, в семейната гробница на Артър.