След'''Четата преминалотона обучениеХаджи Димитър и Стефан Караджа''' е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на четниците[[Османска империя|Османската империя]] българские, четата тръгва от румънското село [[Петрушан]], преминава [[Дунав]]а през нощта на 6 срещу [[7 юли]] 1868 г. и навлиза в [[България]]. Преминаването на Дунава се осъществява край село [[Вардим]], при местността Янково гърло, недалеч от устието на р. [[Янтра]]. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между [[Русе]] и [[Свищов]] и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се оправя към с.[[Хаджидимитрово (Област Велико Търново)|Сяръ Яр]], където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци. ▼'''Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа''' е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на [[Османска империя|Османската империя]] български земи през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание.<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, с. 92-96</ref><ref name="stoianov">[[Захарий Стоянов|Стоянов, Захарий]], „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата 1867-1868“, Пловдив, 1885.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/hm/Index2.htm Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852-1877)“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.]</ref> Четата представлява обединение на двете отделни чети на българските [[хайдути]] [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. <!-- Обединението според Записки на Христо Македонски обединението е след смъртта на Караджа: ''Сега сме една чета, една участ ни очаква и затова няма нужда и от две знамена''; http://www.promacedonia.org/hm/hm_p14.htm --> Подготовката на четата се провежда край [[Бързау]], [[Румъния]].
{{стар стил}}
== Боен път ==
▲След преминалото обучение на четниците, четата тръгва от румънското село [[Петрушан]], преминава [[Дунав]]а през нощта на 6 срещу [[7 юли]] 1868 г. и навлиза в [[България]]. Преминаването на Дунава се осъществява край село [[Вардим]], при местността Янково гърло, недалеч от устието на р. [[Янтра]]. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между [[Русе]] и [[Свищов]] и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се оправя към с.[[Хаджидимитрово (Област Велико Търново)|Сяръ Яр]], където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци.
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от приблизително 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. [[Караисен]]. Отбранявайки се организирано, четниците отблъскват всички атаки, като дават няколко жертви, сред които [[Арсений Мартинов|Арсо Мартинов]] и Александър Василев.<ref>[http://www.promacedonia.org/hm/hm_p9.htm Македонски, Христо. Записки на Христо Н. Македонски, София, 1983, с. 70, с. 238, бел. 97], Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София, 1990, с. 90, бел. 23.</ref> След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
|
