Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7971660 на 184.164.133.46 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа''' е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на [[Османска империя|Османската империя]] български земи през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание.<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, с. 92-96</ref><ref name="stoianov">[[Захарий Стоянов|Стоянов, Захарий]], „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата 1867-1868“, Пловдив, 1885.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/hm/Index2.htm Македонски, Христо. „Записки на Христо Македонски, (1852-1877)“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.]</ref> Четата представлява обединение на двете отделни чети на българските [[хайдути]] [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. <!-- Обединението според Записки на Христо Македонски обединението е след смъртта на Караджа: ''Сега сме една чета, една участ ни очаква и затова няма нужда и от две знамена''; http://www.promacedonia.org/hm/hm_p14.htm --> Подготовката на четата се провежда край [[Бързау]], [[Румъния]].
'''Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа''' е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на [[Османска империя|Османската империя]] българские, четата тръгва от румънското село [[Петрушан]], преминава [[Дунав]]а през нощта на 6 срещу [[7 юли]] 1868 г. и навлиза в [[България]]. Преминаването на Дунава се осъществява край село [[Вардим]], при местността Янково гърло, недалеч от устието на р. [[Янтра]]. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между [[Русе]] и [[Свищов]] и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се оправя към с.[[Хаджидимитрово (Област Велико Търново)|Сяръ Яр]], където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци.▼
{{стар стил}}
== Боен път ==
▲
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от приблизително 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. [[Караисен]]. Отбранявайки се организирано, четниците отблъскват всички атаки, като дават няколко жертви, сред които [[Арсений Мартинов|Арсо Мартинов]] и Александър Василев.<ref>[http://www.promacedonia.org/hm/hm_p9.htm Македонски, Христо. Записки на Христо Н. Македонски, София, 1983, с. 70, с. 238, бел. 97], Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София, 1990, с. 90, бел. 23.</ref> След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
Line 9 ⟶ 13:
Четвъртото сражение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания противников огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална атака на една височина. Знаменосецът [[Георги Чернев]] е убит, а освен това турците, макар и с цената на големи загуби, успяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от [[Христо Македонски]], височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобед. Четниците са намалели наполовина, има и много ранени. С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.
На 13 юли достигат до с. [[Дебел дял]], западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14 – 15 човека изостава и се отделя. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх [[Бузлуджа]], където са обградени от редовни и нередовни турски части в състав около 700 човека. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само четири човека. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в затвора.
== Списък на четниците ==
| |||