Моноплан: Разлика между версии

'''Моноплан''' е [[самолет]] с едно [[крило]]. Наименованието е съставено от думите {{lang-el|μóνοζ}} – - "един"„един“ и {{lang-la|planum}} – - "плоскост"„плоскост“. Построен е по основна конструктивна схема, различна от двете основни схеми, по които са строени [[биплан]]ите и [[триплан]]ите.

[[Картинка:Antoinette VII.JPG|thumb|rigth|Горноплощник Antoinette VII с две места. Музей в Burget]]

*'''[[Парасол]]'''- – крилото се разполага над фюзелажа. Названието произтича от френската дума ''parasol'' - – чадър.

Крилото може да бъде подпряно със стойки или положението му да се фиксира със специално поставено надеждно кабелно обтягане, като в по-ранните модели самолети за това са монтирани горна и долна пирамида. Когато не се използват такива средства за механична якост, се казва че крилото е '''свободноносещо'''.

== История ==

Построяването на [[летателен апарат]] с едно крило е идея, съществуваща успоредно с други най-разнообразни конструкции. В края на XIX век Александър Фьодорович Можайски от Русия е конструирал и построил през 1883 година самолет с парен двигател. Проектът му на моноплан е с едно "теглещо"„теглещо“ и две "тикащи"„тикащи“ витла, задвижвани от две [[Парна машина|парни машини]]. По това време не е била известна зависимостта на подемната сила от профила на крилото и конструкцията е едно плоско крило с правоъгълна форма, заимствано от хвърчило. Площта на крилото е 330 квадратни метра. Фюзелажът е с форма на лодка, а в оперението със система въжета се управляват двете кормила за посока и височина. Опитът за изпитване е завършил с тежка авария.

Успешни са конструкциите на [[Луи Блерио]]. С моделите Блерио VI, Блерио VII и Блерио VIII се установява основната конструкция, по която се създават следващите успешни модели- – "теглещо"„теглещо“ витло, дълъг [[фюзелаж]], низкоразположено [[крило]], оперение с хоризонтален и вертикален стабилизатор. Основни материали- – стоманени тръби, дървени силови елементи, здрава хартия, плат и шперплат. В самолетите Блерио IX и [[Блерио XI]] е направено всичко, което се използва и до днес в конструкцията и системата за управление - – с педали се управлява кормилото за посока, а с лост се управлява кормилото за височина и огъването на задния край на крилото, за напречно управление на самолета. С Блерио XI конструкторът му прелита Ла Манш на 25 юли 1909 година и доказа, че самолета не е само средство за атрактивни демонстрации, а сериозна транспортна машина.

Друг успешен моноплан е разработеният от Леон Левавасьор (Leon Levavasser) (1863- – 1922) самолет "Антуанет„Антуанет -4"4“ (Antoinette -4). През октомври на 1908 година е завършена типичната монопланна конструкция - – теглещо витло, добре обтекаем фюзелаж, крило с трапецовидни елерони. С този самолет летецът Юбер Латам (Hubert Latham) (1883- – 1912) през юли 1909 година не успя да покори Ла Манш, поради повреда в двигателя, но през август 1909 по време на първите международни авиационни състезания в [[Реимс]] - – [[Франция]], Латам лети в продължение на два часа и 17 минути, при което изминава 155 километра.

Френският конструктор Арман Депердюсен (Armand Deperdussin) (1867- – 1924) е доразвил създадените френски моноплани. Самолетът му Депердюсен Монокок (Deperdussin Monocoque) през 1913 година е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока [[скорост]]. Крилото е по-тънко и с по-малка кривина на профила, фюзелажът е с овална обтекаема форма, монококова конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 mm, поемаща всички натоварвания. Кабината на пилота и оста на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловидна предна страна. На 16 април 1913 година в Монако се провежда скоростно състезание по затворен маршрут за хидроплани (hidravion) за [[Купа Шнайдер]] (Coupe Schneider), учредена от френския индустриалец и авиатор Жак Шнайдер (Jaiques Scheider). Купата е спечелена от френския пилот Морис Прево с хидроплан Депердюсен Монокок. На 29.09.1913 година отново Морис Прево (Maurice Prevost) установява световен рекорд със скорост 200 km/h. Това постижение е надминато едва 10 години по-късно. Поради няколко аварии с този самолет се заключава, че основната конструктивна схема е виновна и строените през периода на [[Първа световна война|Първата световна война]] самолети са [[биплан]]и - – бавни, но здрави, поради по-нискито натоварване на единица площ на крилото и с голямата крилна площ пък обезпечаващи по-висока обща товароподемност. Самолетът на Депердюсен с вложените нови идеи е изпреварил развитието на самолетостроенето с повече от 15 години. Създаването на нови самолетни двигатели и конструкционни материали, насочени специално към самолетостроенето, е позволило от началото на 30-те години строените самолети за военни и граждански цели да бъдат предимно моноплани и да използват идеите заложени в Депердюсен Монокок.

== Моноплани произведени в Българиябългарската бойна авиация до 1945 година ==

* '''КБ-309''' (КБ-6) "Папагал"„Папагал“. Двумоторен многоцелеви моноплан нископлощник. Произвеждан в завод "Капрони„Капрони Български"Български“ в Казанлък и е развитие на италианския самолет Caproni Ca-309 "Гибли"„Гибли“. Двигатели Argus As-10C, редови, 6 цилиндров с въздушно охлаждане и мощност 2х176 kw/240 hp. Въоръжение 32 леки бомби - – около 400 kg. Година на производство 1940.

* '''КБ-11''' "Квазимодо" -„Квазимодо“ – прототип. Едномоторен, двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение-дивизионен разузнавач. Двигател Алфа-Ромео 126 RC 34 с мощност 552 kw/750 hp. Преработен основно преди серийно производство. Година на производство 1940.

*'''[[ДАР-10|ДАР-10А]]''' "Бекас"-„Бекас“ – едномоторен, двуместен моноплан нископлощник с непребираем колесник и закрита кабина. Двигател Алфа-Ромео 126 RC 34 с турбокомпресор. Мощност 573,3 kw/780 hp. Въоръжение 2х7,92 mm неподвижни крилни картечници и една сдвоена 7,92 mm картечница за защита на опашката. Бомби 4х100 kg на крилото и 1х100 kg под тялото. Произведен 1941 година.

*'''[[ДАР-10|ДАР-10Ф]]''' е модернизиран вариант на ДАР-10А. Разработен от инж. [[Цветан Лазаров (инженер)|Цветан Лазаров]]. Прекрасен [[щурмови самолет]], но е произведен в началото на ерата на реактивната авиация. Създаден е само прототип. Съоръжен е с двигател Fiat RC 38 - – 14 цилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане и мощност 649 kw/870 hp.

* '''КБ-11''' "Фазан" -„Фазан“ – едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- – щурмовик и тактически разузнавач. Двигател Alfa-Romeo 126 RC 34 с мощност 552 kw/750 hp. Въоръжение- – 2х7,92 mm синхронни картечници и една сдвоена 7,92 mm подвижна за защита на опашката. Бомби 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1941 година са произведени 7 броя.

* '''КБ-11-А''' "Фазан" -„Фазан“ – едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- – щурмовик и тактически разузнавач. Двигател PZL Бристол "Пегасус"„Пегасус“ XXI, деветцилиндров, звездообразен с въздушно охлаждане- – Мощност на двигателя 614 kw/835 hp. Въоръжение- – 2х7,92 mm синхронни картечници от страни на двигателя и една сдвоена 7,92 mm подвижна картечница за защита на опашката. Бомби- – 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1942 година са произведени 43 самолета.

* '''[[Лаз-7]]''' - – едномоторен, двуместен учебно-тренировъчен самолет. Разработен и внедрен за производство в ДСФ - – Ловеч от инж. [[Цветан Лазаров]]. Произвежда се от юни 1949 година. Двигател чешко производство Walter Minor 6.III, 6 цилиндров, редови с въздушно охлаждане и максимална мощност 117,6kw/160 hp. Използван е във ВВС за обучение като лек нощен бомбардировач, въоръжен с две крилни картечници 7,92 mm и за бомбомятане на 6х10-20 kg бомби. Без въоръжение е използван за първоначално обучени на пилоти и трениране на фигури от висш пилотаж. Произведени са 160 броя от този модел и 3 самолета като прототипи. Произведени са и 150 броя от модификацията Лаз-7М с двигател [[Швецов М-11|М-11ФР]] съветско производство, петцилиндров звездообразен с въздушно охлаждане. Самолетостроителните заводи са закрити през 1954 година, въпреки интереса и поръчките за доставка на самолет Лаз-7М в Полша и Египет.

* '''Лаз-8''' - – четириместно въздушно такси. Произведен е един брой.

== Източници ==

* '''Соболев''', Д.А., Рождение самолета, Издателство "Машиностроение"„Машиностроение“, Москва, 1988.

* '''Бориславов''', Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935- – 1945, част първа, Издателство "Еър Груп 2000, София, 2001.

* '''Бориславов''', Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935- – 1945, част втора, Издателство "Еър Груп 2000, София, 2001.

== Вижте също ==

== Галерия ==

Картинка:PZL24 prototyp.jpg|P.Z.L. 24 "Ястреб"„Ястреб“

Картинка:Bolgar SFKB KB11 1.jpg|КБ 11 "Фазан"„Фазан“

Картинка:Focke Wulf Fw189.jpg|Focke-Wulf FW 189 "Небесно„Небесно око"око“

Картинка:JU 52 3M.jpg|Junkers Ju 52 "Сова"„Сова“

Картинка:Tupolev SB (Finnish).jpg|Avia B-71 "Жерав"„Жерав“

|Arado Ar-196 "Акула"„Акула“

Картинка:Me109.jpg|Месершмит 109 G-2 "Стрела" -„Стрела“ – музей Берлин