Мидхат паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
По време на четническото движение в периода 1867 – 1868 г. Мидхат паша отново прилага сила и екзекуции за потушаването му.
Мидхат паша е валия на Дунавския вилает до 24 февруари 1868 година, когато е отзован в [[Цариград]]. Два дни по-рано, със специален ферман е удостоен със специални правомощия в случай на нужда да поеме управлението на вилаета. Да тези правомощия той прибягва през юли 1868 година, след навлизането в България на [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа |четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. Той организира преследването на четата, бързото съдене на заловените четници, публичните екзекуции.<ref>Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София, 1990, с. 104-118.</ref> Мидхад паша одобрява мобилизирането на [[башибозук]] от [[черкези]] и [[турци]], макар да признава възможността тези части да извършват „крайности“.
През [[1868]] г. Мидхат паша реорганизира Държавния съвет и от май 1868 година е назначен за негов председател, а през [[1869]] г. е назначен за губернатор на [[Багдад]]. Там постига същите успехи, както по-рано в [[Ниш]] и [[Русчук]]. През [[1871]] г. Мидхат решава, че антиреформистката политика на [[велик везир|великия везир]] [[Махмуд Недим паша]] е опасна за страната и смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора обаче, Мидхат остава на този пост едва три месеца, след което е понижен до [[Министерство на правосъдието на Османската империя|министър на правосъдието]] и председател на [[Държавен съвет на Османската империя|Държавния съвет]].
| |||