Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии

В т. Introduction 6.3. от решението на съдия Ларсън се иточнява че по време на делото “ са разгледани историята на проектирането и конструирането на най-ранните атвоматични електронни цифрови компютри и по специално АВС ...” т.е. АВС е един от първите (един от най-ранните), но не е първия.

 

 

В т. 3.1.3 съдия Ларсън констатира и решава, че “Although not necessary to the finding of derivation of "the invention" of the ENIAC patent, Honeywell has proved that the claimed subject matter of the ENIAC patent relied on the support of the counterclaim herein is not patentable over the subject matter derived by Mauchly from Atanasoff. As a representative example, Honeywell has shown that the subject matter of detailed claims 88 and 89 of the ENIAC patent corresponds to the work of Atanasoff which was known to Mauchly before any effort pertinent to the ENIAC machine or patent began.”

През 1997 г. екип от учени от Ames Laboratory (част от Университета на Айова) започват проект по изработването на работещо копие на компютъра на Джон Атанасов. Цената на проекта била $300 000<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/team.php | заглавие=ABC Reconstruction, 1994 – 1997 |достъп_дата =17 март 2017 }}</ref>. Проектът за реконструкцията е документиран от Дел Блум<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/ABC_replica_AtanasoffToday.pdf | заглавие=Documenting the ABC Replica Project and its Contributors |достъп_дата = |фамилно_име=Del Bluhm |първо_име= |дата=2013 |труд= |издател= Atanasoff Today|език= |цитат= }}</ref>, който описва процеса по намиране на финансирането и осигуряването на подходяща елементна база и списъка с участниците. През април 1997 репликата е предадена на Джон Густафсон за тестване и дебъгване и той описва работата си през 1998 г. <ref name="Gustafson"/>. Първата демонстрация на работещата реплика е пред Националния прес клуб във Вашингтон на 8 октомври 1997. Следва обиколка из САЩ с демонстрации, макар че самият Густафсон призовава да не се прекалява с демонстрациите<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.johngustafson.net/abc.html | заглавие=Dr John L. Gustafson: Atanasoff-Berry Computer |достъп_дата = 26 март 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>. Сега копието на АВС е разположено като експонат във фоайето на Центъра за изчислителна техника и комуникации Дърам в ISC<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/reconstructionoperation.php | заглавие= John Gustafson and Charles Shorb demonstrate the functionality and operation of the ABC Reconstruction (video)|достъп_дата = 17 март 2017|език=en }}</ref>.

 

{{обработка|експерт}}

Работата по ABC компютъра никога не е публикувана и остава неизвестна за обществеността в продължение на 25 години. По време на разпита му като свидетел на въпрос „Защо не сте публикували?“, Атанасов отговаря „''Предполагам, защото така съм решил.''“.[[Джон Атанасов#cite note-Deposition-19|[16]]] – стр. 943) В решението на съда по патентното дело за ENIAC се констатира, че в продължение на 20 години Атанасов не е отстоявал своето изобретение.([[Джон Атанасов#cite note-Larson-18|[15]]] – т. 13.25.2) Въздействието на ABC компютъра върху развитието на компютърните технологии е пречупено през призмата на ENIAC, като компютърната техника достига до технологичното ниво от 1967 г. косвено и благодарение на ABC (материали за проекта са публикувани след 1970 г.), но въпреки това приносите на Атанасов са съществени. Патентният спор ENIAC служи само да ги популяризира сред общественото мнение, с което създава привърженици и противници.