Уикипедия

Космически лъчи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Cosmic ray flux versus particle energy.svg|200px|thumb|ИнтеграленДиференциален енергиен спектър на първичните космически лъчи]]
'''Космическите лъчи''' са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[атом]]и на [[химически елемент]]и, които навлизат в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] от [[Вселена|космическото пространство]]. Тяхната честота е от 10<sup>21</sup> до 10<sup>24</sup> [[херц]]а (от 1 зетахерц до 1 йотахерц). <ref name="ФЭ2">[http://www.femto.com.ua/articles/part_1/1783.html Физическая энциклопедия, часть "Космические лучи", отв. гл. ред. А. М. Прохоров, том 2, Добротность — Магнитооптика], издательство "Большая Российская энциклопедия, М., 1990, 703 стр., ISBN 5852700614, с. 471-474.</ref>,<ref>[http://fein.uni-dubna.ru/document/Programme/Biophysics/Posobie-CosmicRadiation.pdf Космическая радиация. Учебное пособие.]</ref>.
 
Ред 5:
Космическите лъчи могат да бъдат извън нашата [[Галактика]], в Галактиката, [[Слънцето]] или в междупланетното пространство. Те се разделят на първични и вторични.
 
''Първични'' се извънгалактичнитегалактичните и галактичнитеизвънгалактичните космически лъчи. Те са [[Изотропия|изотропен]] поток, който се движи в пространството със скорост, близка до тази на [[Скорост на светлината|светлината]] и е постоянен във времето.
 
''Вторичните'' космически лъчи са резултат от взаимодействието на първичните космически лъчи с ядрата на газовете в земната атмосфера.
Ред 13:
До развитието на ускорителната техника космическите лъчи са били единствен източник на елементарни частици с висока енергия. Така, [[позитрон]]ът и [[мюон]]ът са били открити първо в космическите лъчи.
 
ЕнергетичниятЕнергийният спектър на космическите лъчи се състои 43 % от енергия на [[протони]], 23 % — от енергия на [[хелий]] ([[алфа-частици]]) и 34 % — от енергия, преносима от останалите частици. <ref name = "Ginz">''[http://ufn.ru/ru/articles/1960/7/b/ Гинзбург В. Л., Сыроватский С. И. — Современное состояние вопроса о происхождении космических лучей], УФН, 1960, № 7, с. 411—469, ISSN 1996-6652.</ref> Диференциалният енергиен спектър на космическите лъчи, показан на фигурата, носи степенен характер — наклонената права в двоен логаритмичен мащаб. Най-малка енергия имат слънчевите лъчи — жълтата зона, средна енергии — галактичните лъчи, синята зона, най-голяма енергия — извънгалактичните лъчи, пурпурната зона.
 
По количество частици космическите лъчи се състоят 92 % от протони, 6 % — ядра на хелий, около 1 % са по-тежки елементи, и около 1 % — [[електрон]]и <ref name = "Ginz"></ref>{{sfn|Дорман|с=18|1975}}. При изучаване източниците на космически лъчи извън [[Слънчевата система]] протонно-ядрената компонента основно се открива по създадения от нея поток от [[гама-лъчи]] чрез орбитални [[гама-телескоп]]и, а електронната компонента — по породеното от нея [[синхротронно излъчване]], което се отнася към [[Радиовълни|радиодиапазона]] (в частност, на метрови вълни — при излъчване в магнитното поле на междузвездната среда), а при силни магнитни полета в района на източника на космически лъчи — и на по-високочестотни диапазони. Затова електронната компонента може да се открива и с наземни астрономически инструменти <ref name="ZiV0388">Гинзбург В. Л. - Космические лучи: 75 лет исследований и перспективы на будущее], издание "Земля и Вселенная", 1988, № 3, М., издательство "Наука", страницы 3—9.</ref>,<ref name="ФЭ2" />.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Космически_лъчи“.