Космически лъчи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Cosmic ray flux versus particle energy.svg|200px|thumb|Диференциален енергиен спектър на първичните космически лъчи]]▼
'''Космическите лъчи''' са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[атом]]и на [[химически елемент]]и, които навлизат в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] от [[Вселена|космическото пространство]]. Тяхната честота е от 10<sup>21</sup> до 10<sup>24</sup> [[херц]]а (от 1 зетахерц до 1 йотахерц). <ref name="ФЭ2">[http://www.femto.com.ua/articles/part_1/1783.html Физическая энциклопедия, часть "Космические лучи", отв. гл. ред. А. М. Прохоров, том 2, Добротность — Магнитооптика], издательство "Большая Российская энциклопедия, М., 1990, 703 стр., ISBN 5852700614, с. 471-474.</ref>,<ref>[http://fein.uni-dubna.ru/document/Programme/Biophysics/Posobie-CosmicRadiation.pdf Космическая радиация. Учебное пособие.]</ref>.
Line 8 ⟶ 7:
''Вторичните'' космически лъчи са резултат от взаимодействието на първичните космически лъчи с ядрата на газовете в земната атмосфера.
▲[[Image:Cosmic ray flux versus particle energy.svg|
Космическите лъчи са съставки на естествената радиация ([[фонова радиация]]) на повърхността на Земята и в атмосферата.
До развитието на ускорителната техника космическите лъчи са били единствен източник на [[Елементарна частица|елементарни частици]] с висока енергия. Така, [[позитрон]]ът и [[мюон]]ът са били открити първо в космическите лъчи.
Енергийният спектър на космическите лъчи се състои 43 % от енергия на [[протони]], 23 % — от енергия на [[хелий]] ([[алфа-частици]]) и 34 % — от енергия, преносима от останалите частици. <ref name = "Ginz">''[http://ufn.ru/ru/articles/1960/7/b/ Гинзбург В. Л., Сыроватский С. И. — Современное состояние вопроса о происхождении космических лучей], УФН, 1960, № 7, с. 411—469, ISSN 1996-6652.</ref> Диференциалният енергиен спектър на космическите лъчи, показан на фигурата, носи степенен характер — наклонената права в двоен логаритмичен мащаб. Най-малка енергия имат слънчевите лъчи — жълтата зона, средна енергии — галактичните лъчи, синята зона, най-голяма енергия — извънгалактичните лъчи, пурпурната зона.
| |||