Кратово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
Регионът на Кратово е бил населен още по времето на [[Римска империя|Римската империя]], когато е познат като рудодобивен център под името ''Кратишкара''. През [[Първо българско царство |Първото]] и [[Второ българско царство |Второто българско царство]] от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат местните ''рупи'', се добива [[злато]], [[сребро]] и [[Мед (елемент)|мед]], [[желязо]] и [[сяра]]. По това време градът е познат под името ''Коритос'' или ''Коритон''. Тогава Кратово е основен център на търговията с ценни метали. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Кратова от 1618 – 1619 година са отбелязани 62 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 – в махалата Гюрко.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.</ref>
През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика [[Ами Буе]] градът достигнал до 56 000 жители през [[1836]] година, но към края на [[19 век]] броят на жителите му започнал да намалява. Някои от интересните исторически паметници в Кратово са 6-те [[Средновековни кули в Кратово|средновековни кули]], които първоначално били 12 и спомагали за сигурността на миньорите, и кратовските мостове. Днес запазени мостове в града са [[Чаршийски мост (Кратово)|Чаршийският]], [[
В 19 век Кратово е българо-турски град, център на кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ е от 1836 година. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година градът има 1 900 жители [[българи]] [[християни]], 2 500 [[турци]] и [[100]] цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.]</ref>
| |||