Рум миллет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 192.34.62.34 (б.), към версия на Iliev |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1:
{{Спорна неутралност}}
[[Image:OttomanMillets.jpg|300px|thumb|Миллети в Османската империя и васалните ѝ княжества през 16 век.]]
Line 11 ⟶ 12:
Докъм началото на 19 век балканските народи са солидарни и обединени от православната си вяра. След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 – 1799 г.) през ХІХ век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това поне до 40-те години на ХІХ в. се шири това, което в българската историография се нарича „''погърчване''“ на интелигенцията, до голяма степен съвпадало с поевропейчването. Дотогава гъркофонните ромеи или [[гъркомани]]те разпространявали европейската цивилизация, но не налагали гръцката етническа идентичност. В гръцката завера [[Филики етерия]] има много българи от Молдова и Украйна. През 40-те години на 19 в. ромейската общност се разпаднала. Един от многото вътрешни и външни политически и културни фактори несъмнено била реакцията на балканските етнически общности срещу налагането от гъркоезичния елит на френската просвещенска цивилизация. От 40-те години насам по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. „етнически активисти“, чиято цел била разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на езиковите общности в нации, което довело до признаване на т.нар. [[булгар миллет]].
Итересно е да се отбележи, че при цялата пъстрота от езици, религии и народности в генетично отношение населението на балканските страни е доста еднородно. Това се показва в редица изследвания, като това на Bosch et al. от 2006 г. в което се твърди, че мъжките и женските генетични линии на Балканите обрисуват относително хомогенен пейзаж, пресичащ свободно езиковите граници.
== Вижте също ==
| |||