Димитър Дечев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 12:
Димитър Дечев е роден през 1883 година в [[Сливен]], тогава в [[Източна Румелия]]. Завършва сливенска гимназия и [[Военно училище|Военното училище]] в София, от което излиза с чин портупей-юнкер. Присъединява се към [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] и през 1902 година става четник при [[Тома Давидов]]. През януари 1903 е създадена щабна чета с главен войвода Димитър Дечев, в която се включват ръководителите на битолския окръг, сред които и [[Борис Сарафов]]. Извършват обиколки в [[Смилево|Смилевско]], [[Крушево (град)|Крушевско]], [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], [[Охрид]]ско, [[Ресен]]ско, [[Долна Преспа|Долнопреспанско]], [[Костур (град)|Костурско]] и [[Лерин]]ско като довършват приготовленията там за същинското въстание. След началото на въстанието четата постоянно е в движение и води боеве с турска войска в Охридско, Смилевско и Демирхисарско. <ref>Елдъров, Светозар и колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903“, Военно издателство, 2003 г., стр.36</ref>
[[File:Boris Sarafov cheta IMARO.jpg|мини|250п|Щабната чета на Димитър Дечев и [[Борис Сарафов]] по времето на Илинденското въстание.]]
Димитър Дечев участва на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Смилевски конгрес]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. По-късно е определен за военен ръководител на Демирхисарския район за време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в който замества [[Георги Попхристов]] преминал в Леринско<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_13.html]</ref>. Загива при изтеглянето на четата към България след потушаването на въстанието на 22 октомври 1903 година при село [[Сълп]], Велешко<ref>Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 45.</ref>. Главата му е отрязана и отнесена във Велес<ref>Николов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.51</ref>.
 
==Бележки==