Густав Нахтигал: Разлика между версии

| описание = германски военен лекар и изследовател

| образование = [[Вюрцбургски университет]]

'''Густав Нахтигал''' ({{lang-de|Gustav Nachtigal}}) (е [[23 февруаригермански]] военен [[1834лекар]] -, [[20 априлколонизатор]], [[1885изследовател]]) е германски военен лекар, колонизатор, изследовател на [[Африка]].

== ПроизходРанни и младостгодини (1834- – 1869) ==

Роден ве градчетона [[Айхщат23 февруари]] (Eichstedt)[[1834]] година в [[Айхщат]], близо до град [[Стендал (град)|Стендал]] в провинция [[Саксония-Анхалт]], Германия, в семейство на [[Лютеранство|лютерански]] пастор.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/7312/ |title = Sahara and Sudan: The Results of Six Years Travel in Africa |website = [[World Digital Library]] |date = 1879- – 1889 |accessdate = 2013-10-02 }}</ref> Завършва [[медицина]] в университетите в [[Хале]], [[Вюрцбург]] и [[Грайфсвалд]] и започва практика като военен лекар. През 60-те години на ХIХ в., поради здравословни проблеми заминава за [[Алжир]], а след това за [[Тунис]] и там продължава своята медицинска практика като придворен лекар на туниския [[бей]]. Там Нахтигал се среща с друг германски пътешественик – [[Герхард Ролфс]], който му предлага да изпълни молбата на пруския крал, като предаде кралски подаръци на владетеля на държавата Борну.<ref name="WDL"/>

== Експедиционна дейност (1869- – 1874) ==

През януари 1869 г., официално като германски емисар по поръчение на крал [[Вилхелм I]], тръгва от [[Триполи]] на юг, без да предполага, че пътешествието му ще продължи близо шест години. След като достига до [[Марзук]] ({{coord|25|55|N|13|55|E|}}) му се налага четиримесечно чакане на попътен [[керван]], с който да продължи пътя си и той използва тази принудителна почивка, като става първият европеец, който прониква и изследва масива [[Тибести]] (3415 м). Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. След четирите месеца прекарани в Тибисти Нахтигал се завръща в Марзук и продължава своето пътешествие.

От Марзук Нахтигал се отправя на юг към езерото [[Чад (езеро)|Чад]], като пръв пресича [[Сахара]] през пустинята [[Билма]] (18° - – 20º с.ш., 12° - – 16º и.д.) и пристига в столицата на Борну. След като връчва кралските подаръци на местния владетел и завършва официалната си дейност, Нахтигал продължава своята изследователска дейност, като остава в областта почти три години. Опитва се да събере повече сведения за областта Вадаи, като попътно се опитва да изясни съдбата на изчезналите германски изследователи [[Едуард Фогел]] и [[Карл Мориц фон Бойрман]]. През този период неколкократно изследва езерото [[Чад (езеро)|Чад]] (12 - – 26 хил. км²). През 1871 г. изследва областите [[Канем]] и [[Борку]] на североизток от езерото, а през 1872 г. – областта [[Багирми]] на югоизток от него.

През 1873 г. Нахтигал узнава, че във Вадаи има нов управител, който не е настроен враждебно към чужденците и решава да осъществи своя отдавна замислен план – да се върне обратно през [[Судан|Източен Судан]]. Същата година тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] ({{coord|13|50|N|20|50|E|}}) столицата на Вадаи, като по пътя открива езерото [[Фитри]] ({{coord|12|47|N|17|31|E|}}) и вливащата се от изток в него река [[Бата (река)|Бата]]. Почти година Нахтигал преживява във Вадаи и изяснява съдбата на Фогел и Бойрман. От Вадаи продължава на изток, пресича платото [[Дарфур]] и през август 1874 г. достига до [[Ел Обейд]], а от там до река [[Нил]] и по нея се спуска до [[Средиземно море]]. В периода 1879-1889 е публикуван тритомния му труд: ''"Sahara und Sudan", Bd. 1-3, Berlin-Leipzig, 1879-1889''.

През 18841880 г., след като [[Франция]] създава протекторат в [[Тунис]], Нахтигал е изпратен от [[Германската империя]] като [[Консул (дипломация)|консул]] в Тунис. През 1884 е изпратен като германски комисар с кораб в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] и от 5 до 11 юли 1884 г. установява германски [[протекторат]] над териториите на днешните страни [[Того]] и [[Камерун]].

По време на всичките свои пътувания той педантично записва подробно маршрутите, по които минава и обработва почти на 100% още в движение всички събрани данни за географията, историята и културата на страните. Живо се интересува и практикува тропическа медицина. Радетел е за премахване на [[Робство|робството]] и търговията с роби.

Умира на [[20 април]] [[1885]] г.година на борда на кораба "Мове"„Мове“ на юг от [[Канарски острови|Канарските о-ви]]. Погребан е в [[Лас Палмас]], а през 1888 г. тленните му останки са пренесени в [[Камерун]].

* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, ''История открытия и исследования Африки'', М., 1973 г., стр. 164- – 166.