Генчо Георгиев: Разлика между версии

Роден е в с. [[Долна Вереница]], Фердинандско през 1839 г. и произхожда от фамилията Генчови. Бил е грамотен и се преселва в [[Монтана| Кутловица]] преди Освобождението. Тук създава свое семейство, притежава воденица, която се намира на "Генчова вада". Бил е силен и властен човек, надарен с ум енергичност и предприемчивост. Има сведения, че е поставен от руските власти за старейшина на [[Монтана|Кутловица]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878) | Освободителната война]]. През 1884 г. дарява 1000 гроша на черковния храм. При електрифицирането на града през 1926 г. взема участие в обявения търг за изграждане на инсталация за електрическо осветление. Умира на 20 април 1929 г. на 90-годишна възраст в гр. [[Монтана |Фердинанд]].<ref name="Герасимов">{{cite book|title=Кметовете на град Монтана |last=Герасимов |first=Йордан |year=2008 |location=В.Търново|pages=21 – 23; 35 – 38}}</ref>

През първия мандат 1887 - 1890 г. е избран е за кмет на с. [[Монтана | Голема Кутловица]] в изборите за селски общински съвети на 9 август 1887 г., а изборът му е утвърден със заповед № 521 на Министерството на вътрешните дела от 1888 г. Най-ранното сведение за неговото кметуване е от 27 февруари 1888 г. - телеграма до двореца по случай рожденият ден на княз [[Фердинанд]]. През септември 1887 г., по време на изборите за Пето ОНС, в [[Монтана |Кутловица]] стават кървави сблъсквания между избирателите от опозицията и правителствените сили при които са убити 20 и ранени около 50 души избиратели. На следващите избори за селски общински съвети през 1890 г. е избран за помощник-кмет и продължава участието си в общинските дела.

<br>През третия мандат 1896 - 1897 г. Следслед редовните избори за общински съвети на 1 септември 1896 г. на заседание на общинския съвет на 3 октомври с.г. отново е избран за кмет, помощник-кмет е Тодор Иванов, изборът е утвърден с княжески указ №346 от 22 октомври с.г. На следващата 1897 г. градският план е утвърден с княжески указ № 31 от 10 февруари и общината започва постепенното му привеждане в действие с помощта на градския кондуктор и заделените финансови средства. Взети са мерки за облекчаване положението на бедните граждани като са определени цените на хляба и месото по вид и количество. За по-бързото увеличаване на градското население общинският съвет взема решение за отпускане на места за заселване на нови жители на цени от 10 до 50 ст. на кв. м. Въпреки направеното от кметската управа в заседание на общинския съвет от 17 юни 1897 г. съветниците критикуват кмета за неизпълнение на взетите решения, за задлъжнялост на общинската каса, неизплатени учителски заплати и неоградените градски гробища. Не е направено и заграждането на р. Огоста и през с.г. градът става свидетел на едно от най-големите наводнения в историята си. Водите на реката заливат цялата котловина, съборени са къщи и е отвлечен добитък, а нивите са засипани с чакъл и тиня. На заседанието на общинския съвет кметът е бламиран и е освободен предсрочно от последния му кметски мандат.<ref name="Герасимов"/> <br>През 1904 г. взема участие в юбилейния конгрес на [[Народната партия]] в [[София]] като делегат от Фердинандска околия.<ref name="Герасимов"/>