Научен метод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Научният метод''' (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване.
 
Включва [[наблюдение|наблюдения]], [[Измерване|измервания]], предположения, експерименти и верификация – в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава [[наука]]та от [[лъженаука]]та и други форми за придобиване на знания.
 
== Предмет ==
Ред 33:
Ученият трябва да се пази да не бъде пристрастен и да не взема предвид при разсъжденията си само една част от наблюденията. Ако една теория е базирана на всички наблюдения, шансът тя да излезе полезна е много по-голям.
 
Важно допълнително правило при една нова теория е, че тя не трябва да бъде по-сложна, отколкото е необходимо, за да бъдат обяснени всички наблюдения. Например ако след буря дърво е паднало, възможна теория е "''Това дърво е било ударено от светкавица''. В тази теория има само 1 допускане - – че не слон или порив на вятъра е повалил дървото, а светкавица.
 
Друга възможна хипотеза би била, че дървото е повалено от извънземни същества, високи 200 метра. Тази теория прави голям брой допускания - – само някои от тях са, че съществуват извънземни същества, че те могат да извършват пътувания в космоса и че биологията им позволява да станат толкова големи.
 
Дори и при съблюдаване на правилото „''колкото може по-просто''“, за всеки феномен могат да бъдат измислени куп хипотези. Някои феномени са толкова сложни, че броят на допусканията, които са необходими за изграждане на задоволителна хипотеза, е прекалено голям. Все пак и в такива случаи, ако се съблюдава правилото „''колкото може по-просто''“, шансът хипотезата да е полезна е максимален. Трябва да се отбележи все пак, че това не е твърдо правило, чието спазване се изисква от научния метод.
Ред 60:
 
Във философската литература основните критици на научния метод са [[Томас Кун]], [[Имре Лакатош]], [[Паул Файерабенд]], [[Майкъл Полани]], [[Владислав Лекторский]], [[Александър Никифоров]], [[Вячеслав Степин]] и др.
 
{{Превод от2|nl|Wetenschappelijke methode|938120}} <!-- Превод от nl. Английското нещо не ми харесва. --Емил Петков -->
 
== Бележки ==
Line 67 ⟶ 65:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.geo.sunysb.edu/esp/files/scientific-method.html Стивън Шаферсман, ''Въведение в науката: научно мислене и научен метод'']
* {{икона|en}} [http://teacher.nsrl.rochester.edu/phy_labs/AppendixE/AppendixE.html Въведение в научния метод]
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/web/20060428080832/http://pasadena.wr.usgs.gov/office/ganderson/es10/lectures/lecture01/lecture01.html Лекция върху научния метод от Грег Андерсън]
 
{{Превод от|nl|Wetenschappelijke methode|938120}}
 
[[Категория:Научен метод| ]]