Ехинококоза: Разлика между версии

'''Ехинококоза''' ({{lang-la|Echinococcosis}}, наричана още '''кучешка тения''', на [[гръцки]] ''ἐχῖνος'' – бодил, ''κόκκος'' – ядка) е типична [[зооантропоноза|зооантропонозна]] [[хелминт]]оза, на която. половозрялатаЗрелият формаиндивид паразитира в червата на някои видове [[Хищници|месоядни]] [[бозайници]]. Ларвната формаЛарвата се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и в човека. Не е възможно заразяване на човек –от човек. Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. [[Жизнен цикъл при паразитите‎|Жизненият цикъл]] на паразита преминава през краен гостоприемник, (каквито са представителите на семейство [[Кучета]] и по-рядко други хищни бозайници) и междинен гостоприемник – (тревопасни бозайници, [[гризачи]] и [[човек|хора).]]. ПорадиЗаболяването спецификатапротича нас развитиеразлични насимптоми ларвнатаспоред форматова, въвв вътрешнитекои вътрешни органи на междинните гостоприемници се наблюдават и клиничните признаци наразвива заболяванетоларвата.

До моментаДосега са известни пет паразитни вида от род ''[[Echinococcus|Echinococcus;]]'' като четири от тях паразитират у човека. В [[България]] са регистрирани случаи с два от видовете –— ''[[Echinococcus granulosus]]'' и ''[[Echinococcus multilocularis]]''. Въпреки че инвазията с вториявторият паразит е много по-опаснаопасен, итой ссе среща по-неблагоприятен изходрядко, тозатова стопанско и социално значение има ''Echinococcus granulosus''. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. ШирокотоГолямата разпространениепопулация на [[паразит]]а, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната запрез първото и началото на второто десетилетие на 21XXI век.<ref name="ecdc">[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/pages/index.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Annual Epidemiological Report </ref> Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 годинаг., когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 годинаг. България е на първо място по заболеваемост сред страните в [[Европейския съюз|Европейския съюз,]] икато надвишаваща сняколко пъти регистрираните за година случаи в следващитеостаналите страни, посочени в статистиката.<ref name="ecdc"/>

Ехинококозата е заболяване, известноизвестна на човечеството още от дълбока древност. Болестта е спомената още в древноеврейската книга [[Талмуд]]. Упоменати са откриванитеуврежданията, повредиоткривани у жертвенитежертвени животни, наречении наричани „водни мехури“ или „водни топки“. ОписватПринос гов иописанието многона отболестта древнитеимат древни автори с приноси в медицината, като [[Хипократ]], [[Аретеус]], [[Гален]] и [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Разес]]. Хипократ пише за тумори по вътрешните органи, пълни с вода, които се срещат при добитъка и човека.<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref><ref name="Дурмишев325">Дурмишев, стр. 325</ref> Гален пише:, че черният дроб е най-податлив на тази болест.<ref name="Матов264-265"/>

Макар че ехинококозата е заболяване, познатопозната на човечеството през последнитеот две хилядолетияхиляди години, едва през последните столетия започва дапроучване сена проучвапричините [[етиология]]та,и [[патогенеза]]таначините иза лечение лечениетона това заболяване. До 16 – 17XVI–XVII век тези повредиувреждания у човека са били смесвани с най-разнообразни натрупвания на течности в тялото и са били отдаваниобяснявани нас разнообразни патологични причини.<ref name="Матов264-265">Матов, стр. 264 – 265</ref> Така например сравнително наскоро е открит паразитният (животински) характер на заболяването. Това се случва през 17-тиXVII век, когато [[Франческо Реди]] описва животинския произход на хидатидните кисти на ехинококозата. През 1766&nbsp;година,г. [[Петер Симон Палас]] доказва, че хидатидните цисти, открити у заразени хора, представляват ларвни стадии на [[Тении|тения]]. Няколко десетилетия по-късно, през 1782&nbsp;годинаг., [[Йохан Август Ефраим Гьоце|Гьоце]] описва сколексите на кучешката тения, израснали в циста. Той забелязва голямата прилика на сколекса с предната част на възрастен цестод и в резултат на това кръщаванарича паразита ''Taenia visceralis socialis granulosus.''<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref> Няколко години по-късно обаче, през 1796&nbsp;годинаг., немският миколог [[Аугуст Бач]] преименува паразита на ''Hydatigera granulosa.''<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref> Немският паразитолог [[Карл Рудолфи]] за пръв път означава кистите с термина ехинококусехинококи.<ref name="Матов264-265"/><ref name="Цолов5">Цолов, стр. 5</ref> През 1801 г. той отделя цестода в самостоятелен род ''[[Echinococcus]]'', а вида нарича ''[[Echinococcus granulosus]]''. ТойНе успява обаче не успява да установи връзката на цистната форма с половосъс зрелите паразити. Така през 1808&nbsp;годинаг. Рудолфи описва малка тения, паразитираща в чревния тракт на куче, която нарича ''Taenia cateriformis.''<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref>

Въпреки че паразитната природа на ехинококовия мехур е била установена още в началото на 19XIX век, произходът на паразита оставалостава задълго неизвестен. Едни автори допускалидопускат самозараждане, а [[Рене Лаенек]] е приемалприема, че тепаразитите произлизат от зародиши, внесени отвън зародиши.<ref name="Матов264-265"/> През 1852&nbsp;годинаг. [[Карл фон Зиболд]] доказва, че заболяването възниква при заразяване от цестоди, паразитиращи у кучето.<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref> ТоваЗа става,целта след катотой експериментира с 12 кучета, които заразява, като ги захранва с мехури от бял и черен дроб от овца и говедо. В пет от кучетата открива множество тении, които нарича ''Taenia echinococcus.''<ref name="Матов264-265"/> Няколко години по-късно подобно заразяване е доказано експериментално и при свине, заразени с яйца на ехинокока.<ref name="Gilespie585">S. Gilespie, Richard D. Pearson, p. 585</ref> Десетилетие по-късно, през 1863&nbsp;годинаг., е идентифициран и ''E. multilocularis''. Едва в началотопървото десетилетие на [[1900-те]]XX век е открит и пълнияпълният жизнен цикъл на паразита, неговата морфология, екологични и таксономични особености. През този период са разработени и методи за диагностика, терапия и профилактика на паразитозата.

Експериментални изследвания на редица учени в началото на 20-тиXX век доказват, че котката и лисицата обикновено не са нормални крайни гостоприемници на ''Echinococcus granulosus'' и не играят никаква роля в епидемиологията и епизоотологията на тази форма ехинококоза.<ref name="Матов264-265"/>

Паразитният характер на втория по значение паразит, ''[[Echinococcus multilocularis|Echinococcus multilocularis,]]'' е описан през 1858&nbsp;годинаг. от [[Рудолф Вирхов]].<ref name="Цолов8-9"/> Немският учен открива многокамерен мехур в черен дроб при аутопсия на 38-годишен мъж през 1855 г.<ref name="wwwnc">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://wwwnc.cdc.gov/eid/article/13/5/pdfs/07-0216.pdf | заглавие = Rudolf Virchow and the Recognition of Alveolar Echinococcosis, 1850s | достъп_дата = 2013-02-17 | автор = Dennis Tappe and Matthias Frosch | дата = May 2007 | издател = Emerging Infectious Diseases • www.cdc.gov/eid • Vol. 13, No. 5 | език = en }}</ref> През 1863 г. [[Рудолф Лойкарт]] <nowiki/>нарича вида с името ''Taenia echinococcus multilocularis''. През 1954&nbsp;годинаг. е установено, че [[домашна котка|домашната котка]] може да бъде краен гостоприемник. Това става при изследване на разпространението на паразита след [[интродукция (биология)|интродукцията]] му на японския остров [[Ребун]] с лисици от [[Курилски острови|Курилските острови]].<ref name="Bowman227">D.Bowman, C.Hendrix, D. Lindsay, S. Barr, p. 227</ref>

Многокистният причинител ''[[Echinococcus vogeli]]'' е установен като паразит в човека през 1979&nbsp;годинаг. в [[Колумбия]], а ''[[Echinococcus oligarthrus]]'' — във [[Венецуела]] през 1989&nbsp;годинаг.<ref>[http://tmcr.usuhs.mil/tmcr/chapter3/imaging57.htm Polycystic Hydatid Disease (E. vogeli and E. oligarthus) (sic!), The Imaging of Tropical Diseases: With Epidemiological, Pathological and Clinical Correlation, Volume 1, 978-3540560289, Ян.2001 – 2 издание]</ref>

Петият вид ''[[Echinococcus shiquicus]]'' е открит през 2005&nbsp;годинаг. в [[Тибет]]. Паразитът наподобявал нанаподобява ''Echinococcus multilocularis'', но китайски учени от [[Съчуан]] доказват генетични и екологични различия, в резултат на което е отделен като самостоятелен вид.<ref name="sciencedirect.com"/><ref name="ncbi"/>

Най-широко разпространен от петте вида паразитапаразити, причиняващи ехинококоза, е ''Echinococcus granulosus''. Видът се среща повсеместно, като някои части на планетата се характеризират с висока степен на ендемизъм. Такива обикновеноТова са обикновено райони, в които овцевъдството е широко застъпено –овцевъдството — южната част на [[Южна Америка]], [[Средиземноморие]]то, южната част на страните от бившия [[СССР]] (основнопредимно днешен [[Узбекистан]]<ref name="Цолов32-34">Цолов, стр. 32 – 34</ref>), [[Близък изток|Близкия изток]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], [[Северна Африка]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Кения]] и [[Уганда]].

Като примери, потвърждаващи това разпространение, са районът на Тибетското плато, където цисти на ''Echinococcus granulosus'' са открити в 6,6% населението. Изследвания презот 1976&nbsp;годинаг. сочат, че 95,8% от населението, живеещо в селища около езерото [[Туркана (езеро)|Туркана,]] е заразено с ехинококоза,<ref name="Цолов7">Цолов, стр. 7</ref> като районът продължава да бъде неблагоприятен и през следващите десетилетия.<ref name="ejgm"/> Други засегнати от заболяването страни са [[Судан]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Уганда]] и [[Нигерия]].<ref name="Цолов32-34"/> В Средиземноморието сред най-засегнатите от ехинококоза в [[Италия]]региони през 20-тиXX век региони еса [[Сардиния]], а във [[ФранцияИталия|(Италия)]] – и [[Корсика]] [[Франция|(Франция).]]<ref name="Цолов32-34" /> През [[196060-те]] години на XX век опаразитеността сред говедата и овцете надхвърляланадхвърля 60% от поголовието. В страните от бивша [[Югославия]] висока степен на опаразитеност се наблюдава в района на [[Далмация]], [[Черна гора]] и [[Република Македония]].<ref name="Цолов32-34"/> От страните на [[Северна Африка]] най-сериозен е проблемът в [[Мароко]] и [[Алжир]]. След предприемането на ограничителни и профилактични мерки спрямо заболяването в началото на [[198080-те]] години на XX век, започва намаляване на опаразитеностаопаразитеността сред хора и животни в средиземноморските острови Сардиния, Корсика и [[Кипър (остров)|Кипър]].<ref name="Цолов32-34"/> Сред страните от [[Нов свят|Новия свят]] най-засегнати са [[Аржентина]] и [[Уругвай]], а от [[Австралийския съюз]] –— [[Тасмания]].<ref name="Цолов32-34"/> В Аржентина на 100сто хил.хиляди души се падат по 26,7 заболели.<ref name="who">[[Световна здравна организация]], [https://archive.is/20121212234211/www.who.int/zoonoses/diseases/echinococcosis/en/index.html Cystic Echinococcosis and Multilocular Echinococcosis]</ref>

СледващиятСледващ по степен на разпространение паразит е ''Echinococcus multilocularis''. Видът се среща само в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. В [[Северна Америка]] паразитът е характерен за субарктичните райони на [[Аляска]] и [[Канада]] и няколко северни щатищата от останалата част на [[САЩ]] (от [[Монтана]] до [[Охайо]]).<ref name="cfsph"/> В [[Европа]] се среща в централните и източните части на континента, а в [[Азия]] — в средноазиатските страни от бившия СССР, [[Турция]], [[Ирак]], Северна [[Индия]], [[Япония]] и Централен [[Китай]].<ref name="wwwnc"/> В Китай няколко провинции се смятат за ендемични по отношение на заболяването.<ref>Vuitton D.A., Zhou H., Bresson-Hadni S., Wang Q., Piarroux M., Raoul F., Giraudoux P., Epidemiology of alveolar echinococcosis with particular reference of China and Europe, Parasitology 2003, 127, 87 – 107</ref> Например в провинция [[Гансу]] около 8,8% от населението е опаразитено с ларвната форма на ''Echinococcus multilocularis''.<ref name="who"/> За пример в някои райони на Централна Европа приблизително 40 – 75%–75% от популацията на лисицата е заразена с чревната форма на паразита. Почти 100% от [[полярна лисица|арктическите лисици,]] обитаващи изолирания остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] в Аляска, са опаразитени. ''Echinococcus multilocularis'' сее явявапренесен привнесен вид зана остров [[Хокайдо]] и съседния по-малък остров [[Ребун]]. Паразитът е интродуциран при внос на лисици от средните [[Курилски острови]] в периода 1924 – 19261924–1926&nbsp;годинаг.<ref name="cabdirect1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cabdirect.org/abstracts/20002221043.html | заглавие = Echinococcosis multilocular and alveolar hydatid disease in Hokkaido Japan. | достъп_дата = 2013-02-26 | автор = Furth, M.; Kamiya, M.; Sakai, H.; Nonak, N.; Oku, Y.; El-On, J. | дата = 2000 | издател = Israel Journal of Veterinary Medicine, Vol. 55 No. 2 pp. 59 – 62 | език = en }}</ref> Изследванията сред лисиците на Хокайдо показват, че през 1985&nbsp;годинаг. опаразитяването сред популацията е в рамките на 10%, докато през 1997&nbsp;годинаг. достига до 36,2%.<ref name="cabdirect1"/> За ендемичността в [[тундра|тундровите районитундрите]] на Северна Америка е от значение е връзката между [[полярна лисица|полярната лисица]] и [[полевка икономка|полевката икономка]] (''Microtus oeconomus'').<ref>Rausch R.L., Life cycle patterns and geographic distribution of Echinococcus species. In: „Echinococcus and hydatid disease“. (eds. Thompson RCA, Lymbery AJ), CAB International Press, Wallingford, 1995, 89 – 134</ref><ref>Romig T., Spread of Echinococcus multilocularis in Europe? In „Cestode Zoonoses: Echinococcus and Cysticercosis“ (eds. Craig P, Pawlowski Z.), IOS Press Amsterdam 2002, 65 – 80</ref> По наНа юг, в другата ендемична зона в— граниченграничния район между САЩ и Канада, са от значение са крайните гостоприемници –— [[лисица|лисицата]] и [[койот|койотът]], кактоа също и междинните –— ''[[Microtus pennsylvanicus]]'' и [[еленова мишка|еленовата мишка]] (''Peromyscus maniculatus'').<ref>Eckert J., et all, Geocraphic distribution and prevalence. In: WHO/OIE Manual on Echinococcosis in Humans and Animals: a Public Health Problem of Global Concern, Eckert J., Gemmell, M.A., Meslin F.-X., Pawlowski Z.S., eds. OIE (World Organisation for Animal Health), Paris, France, 2001, 100 – 142</ref> За разширяването на ендемичните райони основно значение има койотът, който е склонен накъм по-големи [[миграция|миграции]] от тези на лисицата.<ref>Storandt S.T., Virchow D.r.,Dryden M.W., Hungstorom S.E., Kazacos K.R., Distribution and prevalence of ''Echinococcus multilocularis'' – infections of the red fox (''Vulpes vulpes'') in an endemic focus. Epidemiol. Intect., 2001, 127, 577 – 587</ref> През последните години се наблюдават случаи с алвеококоза при хора от градските зони. Като основна причина за развитието и&#768; се смята привикването на лисицата към [[Урбанизация|урбанизирани зони]]. Типичен пример за това е разпространението на алвеококозата при жители на град [[Сапоро]].<ref>Ito A., Romig T., Takahashi K., Perspective on control options for ''Echinococcus multilocularis'' with particular reference of Japan. Parasitology, 2003, 127, 159 – 172</ref>

Проучванията за разпространението и контролътконтрола на ехинококозата в България сред животните и хората преминават през няколко основни етапа. Първият период е от 1950 до 1962&nbsp;годинаг. През този етап ежегодно са регистрирани средно по 497 нови случая, като само в РазградскаРазградската, КърджалийскаКърджалийската и СмолянскаСмолянската областиобласт ръстът на заболеваемост е под 2,5 души на 100 000. През този период опаразитеността сред [[домашна овца|овцете]] в някои окръзи на южнаЮжна България се е движила около 61 – 71%–71%, при [[домашно говедо|говедата]] 39 – 57%–57%, а при [[домашна свиня|свинете]] едва 2,1 – 2%–2,9%. В други части на страната процентът на опаразитеност е бил сходен – до 78% при овцете и до 58% при говедата. Опаразитеността при крайните гостоприемници –— домашните кучета е— достигаладостига до 44% от поголовието в България.<ref>Тодоров и сътр., Проучвания на ехинококозата в България. I. Разпространение на ехинококозата сред населението. Съвременна медицина, 1967 г., стр. 124 – 133</ref> Факторите за безпрепятственото разпространение на паразита са слабата информираност сред населението, липсата на ефективен ветеринарен контрол в [[кланица|кланиците]], липсата на обезвреждане на заразените вътрешни органи, свободният достъп на крайните гостоприемници до опаразитени органи при клане и не на последно място — липсата на адекватно здравно образование.

Още вВ началото на [[196060-те]] години на XX век в България започва съвместна кампания на [[Министерство на здравеопазването|министерствата на здравеопазването]] и [[Министерство на земеделието и храните|земеделието]]. Основните цели са подобряване на здравната просвета сред населението, като успоредно с това в страната се изграждат екарисажи в страната,и нови паразитологични лаборатории. Създава се организация по оказване на адекватен ветеринарномедицински контрол, както във фермите, така и в кланиците. Изградени са нови кланици, като постепено малките и неефективни кланици са закрити или преобразувани. Популацията на кучетата е ограничена и поддържана на ниско ниво.<ref name="who.int">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.who.int/bulletin/archives/77%282%29110.pdf | заглавие = Human echinococcosis in Bulgaria: a comparative epidemiological analysis | достъп_дата = 2013-02-16 | автор = T. Todorov, V. Boeva | дата = 1999 | издател = Bulletin of the World Health Organization | език = en }}</ref>

Следващите два периода са белязани със сравнително нисък ръст на разпространение на ехинококозата, който е най-нисък в годините 1971 – 19821971–1982 г., иа постепенопостепенно увеличаващсе сеувеличава в периода 1983 – 19951983–1995 г. ТоваСпадът се дължи основнонай-вече на взетите мерки през 196060-те, агодини. повторнотоПовторното увеличаване на опаразитеността от следатасредата на [[198080-те]] сегодини дължиима наза занемаряванепричина занемаряването на дейностите, свързани с контрола на ехинококозата, и рязкото преструктуриране на животновъдството в България.<ref name="who.int"/>.

Сходен е темпътпроцентът на опаразитяване сред селскостопанските животни и кучетата. При говедата процентът на опаразитените животни през втория период спада до 12% и до 1990 г. се движи около 15 – 18%–18%. При овцете положението е сходно: катоспад спадана заболеваемостта до 18% през 1972 г., нопокачване до 24%–30% през 1986 г. се покачва до 24 – 30%. При кучетата се наблюдава сериозен спад на опаразитяванеопаразитяването, който освен на наложената превенция се дължи и на сериозното намаление на числеността на популацията. НосителитеПроцентът на носителите на възрастната форма спадатспада до около 4% през 1972 г., но до 1990 г. постепенопостепенно се покачватпокачва до около 12%.<ref name="who.int"/>

След 1989 г. в България настъпва скок в разпространениеразпространението на заразата сред хората. и заПрез периода 1991 – 20101991–2010 г. България е страната с най-много заразоносители в Европа.<ref name="blitz2010_echonococosis"/> В периода 1990 – 20031990–2003 г. от страните в ЕСЕвропейския съюз и [[Централна Азия]] само [[Узбекистан]] и [[Казахстан]] имат повече регистрирани случаи от България,<ref>[http://www.google.de/url?sa=t&source=web&cd=1&ved=0CBwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.who.int%2Ffoodsafety%2Ffoodborne_disease%2Fechinococcosis2.pdf&ei=MbhbTceINYL3sgb9pomHBw&usg=AFQjCNGbIzr88TR1jv8l4-VkHl9-wEYR0A Methods for Burden Assessment: Echinococcosis, Paul Torgerson, Universität Zürich, Institut für Parasitologie]</ref> напълно в противовес сна другата крайност заот 1976 г., когато България е с най-малко заразени в света след [[Исландия]], със заболеваемост 1.24%ооо (140 оперирани).<ref name="ncipd_2004_echino"/> За сравнение, през 2007 г. в целия ЕС (останалите 26 страни) от Европейския съюз има общо 373 души срещу 461 за България.<ref name="monitor2009_echinococosis"/> Въпреки че от 2005 г. до 2009 г. броят на заболелитехората, заболели от ехинококоза хора, намалява, процентът спрямо останалите граждани на ЕСЕвропейския съюз се движи от 50% до около 30%, а относителният дял на заболелизаболелите към 100 хил. души е с пъти по-висок от останалите държави — членки на Евросъюза.<ref name="ecdc"/><ref>[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/epidemiological_data/Pages/surveillance-data.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Reported cases of echinococcosis in humans, 2005 – 2009, and incidence in 2009{{dead link}}</ref>

През 2011 година високатаг. степенброят на заразенизаразените хора в България остава все така висока,висок — средно по 500 души на година (за 10десет години са заболели 5 хил.5000 български граждани).<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1067068685 Втори в света сме по кучешка тения, 08.06.2011, Ива Друмева, нюз.бг]</ref><ref>[http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/19/18796/Бум-на-заразени-с-кучешка-тения-в-Пловдив/ Бум на заразени с кучешка тения в Пловдив, нова тв, 19.07.2011]</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=752044 Двойно са се увеличили заболелите от кучешка тения в Пловдив, дарик нюз, 22 юли 2011]</ref>

И през трите периода основният дял на заразени хора се пада на тези в активна възраст — от 30 до 60 години. Сериозен е и делът на опаразитяване напри децата и юношите. Наблюдава се рязко увеличаване на случаите на опаразитеност сред децата следнад десетгодишна възраст. Значителен е и делът на заразените от 5 до 9-годишна възраст. През последните години в България около 20% от всички регистрирани случаи в страната са при деца.<ref>[http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/budetezdravi/story/1305426813-Bolnite_ot_kucheshka_teniya_u_nas_sa_50_ot_registriranite_v_ES.html Болните от кучешка тения у нас са 50% от регистрираните в ЕС, бтв.бг, 26.07.2010]</ref>

''Доц. Росица Курдова –— завеждащ отдела по паразитология и тропическа медицина към Националния център по заразни и паразитни болести.''<ref name="monitor2009_echinococosis">[http://www.monitor.bg/article?id=205964 Първи в ЕС по кучешка тения. 15.07.2009, monitor.bg]</ref> <ref name="blitz2010_echonococosis">[http://www.blitz.bg/article/20912 Доц. Росица Курдова: На първо място сме в Eвропа по кучешка тения!, 12 октомври 2010, blitz.bg]</ref>

Не се наблюдава рязка разлика сред опаразитените хора по пол. И през трите периода представителите на двата пола боледуват почти по равно. Наблюдава се обаче сериозен ход на ехинококозата от селото към града. През 196060-те години повечена отXX век над 70% от заболелите са жители на села. Сходни са резултатите и през втория период. В края на 198080-те години обаче заболелите жители от градовете вземат превес над тези, които обитават селата и са в близък контакт с опаразитени животни.<ref name="who.int"/>

В България има единични сведения за наличието на ''Echinococcus multilocularis'' при животни, които са крайни гостоприемници. Съобщава се за находки при гризачи в Северен [[Пирин]]. УстановенаУстановен е интензивностпроцентът на инвазиязаболеваемост при [[Ръждива горска полевка|ръждивата горска полевка]] – (2,65%) и при [[снежна полевка|снежната полевка]] – (0,98%).<ref>Genov T., Svilenov D., Polyakova-Krusteva O., The natural occurrense ofAlveococcus multilocularis in the Microtus nivalis in Bulgaria. Comp. Rend. Acad. Bulg. Sci., 1980, 33, 981 – 984</ref> Споменава се и за случай на нетипична алвеоларна ехинококоза при теле във [[Видинска област]].<ref name="Цолов79">Цолов, стр. 79</ref>

Диагностиката, профилактиката и контролът на заболяването ехинококоза при хората в България са регламентирани с Наредбанаредба от 2006 г.<ref>[http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135525122 lex.bg], Наредба № 5 от 6 април 2006 г. за диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози</ref> Заболяването се регистрира, съобщава и води на отчет съгласно с друга Наредбанаредба от 2005 г.,<ref>[http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135508238 lex.bg], Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести</ref> а болните се диспансеризират съгласно с реда в трета Наредбанаредба от 2004 г.<ref>[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135495921 lex.bg], Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията</ref> За периода 2004 – 20082004–2008 г. в България е действала Национална програма за контрол на ехинококозата по хората и животните. В нея са разработени мерки за ограничаване на заболяването при хората каточрез сепрекъсване прекъснена цикълътцикъла на развитие на паразита.<ref>[http://www.ncipd.org/UserFiles/File/Programa-Ech_2004_publikuvana.pdf Национална програма за контрол на ехинококозата по хората и животните]</ref> ПредвидОт запазването на темпа на новите случаи на заболяване сред населението през следващите години е видно, че програмата не е изпълнила своите цели и задачи.

Народната медицина предлага също свои алтернативни методи за лечение. В своите книги,<ref name="P_Dimkov">Том 2, Българска Народна Медицина, София 1992. Издателство [[Българска академия на науките]]. ISBN 954-430-007-4 </ref> [[Петър Димков]] препоръчва за белия и черния дроб няколко вида смеси от природни и билкови продукти. Същите не целят трайно излекуване на пациента, а подобрение на общото състояние на организма. Самостоятелно лечение не се препоръчва от автора.<ref>[http://www.dunov-knigi.com/kucheshka-tenia-ehinokok-chernia-drob-p-3407.html Българска народна медицина – рецепти на Петър Дънов и Петър Димков, Кучешка тения (ехинокок) на черния дроб]</ref>