Тане Николов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 66:
=== Между двете Световни войни ===
През 1924 г., след като е приет отчета му на редовен конгрес на ВТРО в Пловдив, се оттегля в [[Асеновград|Станимака]]. В същата година е интерниран в [[Никопол]]. Продължава да следи проблемите на освободителното движение. „''В редовете на ВМРО има крайни недоразумения и ние, старите работници, които създадохме това дело, не можем да останем равнодушни и неми свидетели''“, това е изводът от среща в София, в която участват и [[Михаил Чаков]], [[Туше Делииванов]], [[Атанас Лозанчев]] и други. Старият войвода не се намесва в уличните братоубийства през 20-те и 30-те години на 20 век, въпреки че често подпомага останали живи дейци на освободителното движение при материални затруднения. Всяка година на Архангеловден той дава курбан за убитите му четници, на който присъстват бежанци от Тракия и Македония. За да осигури старините си, през 20-те години войводата закупува от имотите на Бачковския манастир стара мелница в Станимака, която основно обновява и прави от нея печелившо предприятие
=== Втора световна война ===
Ред 74:
Финалът на бурния му живот е отбелязан от трагичен инцидент. През януари 1947 г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му, при които е подложен на постоянни подигравки, той нахълтва там въоръжен, тръгнал да урежда сметки. В разразилите се пререкания, довели до стрелба от негова страна, убива единия от наемателите и още четирима работници, след което се предава на органите на властта. Според Даниела Бурулянова и [[Христофор Тзавелла]] войводата е убит в ареста от комунистическите власти.<ref>Бурулянова, Даниела. Войводата Таню Николов – царят на Родопа, в: Сборник „Международна конференция 90 години Балканска война“, Кърджали 2002, стр. 458 – 470.</ref> В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“.<ref>Таню Николов (1873 – 1993). Научна конференция. Доклади и съобщения, Хасково, 1993.</ref><ref>Печилков, Андрей. Таню Николов, Смолян 1993.</ref> В съобщението на МВР по повод развилите се събития и смъртта му лаконично се казва: „''Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.''“
Таню Николов няма преки наследници. През 30-те години той осиновява племенниците си – децата на братовия му син Мамин Колю. Към края на живота си, огорчен от отношенията помежду им и към имотите му, той променя намеренията си и завежда дела за разсиновяване. В края на 1946 г. прави дарение от почти цялото си имущество и спестявания на Дома за сираци в Асеновград, който днес носи името му.
[[Коста Църнушанов]] приема, че Тане Николов е прототип на героя на [[Димитър Талев]] от романа „[[Гласовете ви чувам]]“, жестокия войвода Ганев.<ref>Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167.</ref>
| |||