Хоризонтал: Разлика между версии

'''Хоризонталът''' е линия, приета условно да изобразява точките с еднаква надморска височина върху [[карта]], [[топографска карта]] или [[план]]. Терминът има латински произход - – ''horizontālise''. Този графичен символ се използва и при картиране на морското дъно за отразяване на морските дълбочини и невидимите подводни земни форми.

Друго название на хоризонтала е '''изохипса''', от {{Lang-el|ισος}} - – еднакъв и {{Lang-el|ιψσς}} - – висок. Изчертаването на линии с два известни параметъра (координати) се разглежат в теорията на функция с две променливи наричана още [[контурна линия]].

== История ==

В картите съставяни до XVIII век релефът се изобразява с рисувани върхове, скали, равнини и планини. През 1777 година английския математик Чарлз Хътон (Charles Hutton) изобретил и внедрил хоризонталите при обработка на резултатите при проведени от него експерименти в планината Шихалиан (Schehallien) в Шотландия, като свързал точките с еднакви височини. Линиите получени в резултат на това давали по-ясна картина за проведените експерименти и изобразявали земния релеф по нов и лесен за възприемане начин.

== Принцип на изчертаване ==

[[File:Digitales Geländemodell.png|thumb|250px|Цифров модел на релеф с изобразени хоризонтали. По принцип прието е прието всеки пети хоризонтал да е удебелен]]

При извършване на топографска снимка заснетите характерни точки от [[релеф]]а се определят с координати и височина спрямо приетата в България надморска височина от пегелните станции в [[Черно море]]. Хоризонталите върху терена представляват мислени линии, получени при пресичане на терена с хоризонтални равнини през определен интервал (напр. 1; 2; 5 или 10 метра). Изчертаването им върху картния лист става чрез интерполация на стойностите на височините на конкретно заснетите точки. Върху картата те отразяват характера на земните форми и от разстоянието между хоризонталите се съди и може да се определи наклона за конкретната местност, за формата и характера на земните форми, водосливните линии и други особености на земния релеф.

Хоризонталите са линии следващи терена и се изчертават на ръка, тъй като не се подчиняват на геометричен закон. При използване на фотограметрични методи за създаване на топографски карти, изчертаването е машинно, така както и при други методи с използване на ЕИМ. Във всички случаи обаче, там където има достъпност да терена от топографи се прави проверка и контролно замерванеизмерване на терена за потвърждаване на достоверността на изчертания оригинал. При необходимост се внасят корекции, поради възможни грешки при машинното изчертаване на графичния оригинал.