Енидже Вардар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47:
 
Воденицкиут владика кир [[Никодим Константинидис (Тенедос)|Никодимос]] ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000016&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 авг. 1864 г.]</ref>}}
[[Файл:BASA-771K-1-196-1-Enidzhe Vardar.JPG|ляво|мини|250п|Революционният комитет в Енидже Вардар: Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; [[Пенчо Кавракиров]], учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от гр. Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяков, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар]]
Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Дима, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме [[униатство]]то. [[Униатско движение|Униатското движение]] в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 187.</ref> По-късно е създадена [[Ениджевардарска българска община|Ениджевардарската българска църковна община]]. Сред ръководителите на българската общност са и П. Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 36</ref>.
[[Файл:Catholic Church Enidje vardar.jpg|мини|250п|Католическата църква „[[Св. св. Петър и Павел (католическа църква в Енидже Вардар)|Св. св. Петър и Павел]]“]]