Трифон Зарезан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 83.228.82.6 (б.), към версия на Спасимир |
снимки |
||
Ред 19:
|relatedto =
}}
'''Трифон Зарезан''' (или '''Ден на лозаря''') е български [[български обичаи|народен празник]] в чест на [[Св. Трифон|свети Трифон]]. Празнува се от [[лозар]]ите, [[соколар]]ите, [[градинар]]ите и кръчмарите на [[14 февруари]], а не когато [[Българската православна църква]] тържествено чества [[Трифоновден]].<ref name="календар">[http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm#2 Православен църковен календар]</ref> Той е един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият „кършовден“, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с денят на св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът „виноберма“ се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.▼
'''Трифон Зарезан''' (или '''Ден на лозаря''') е български [[български обичаи|народен празник]] в чест на [[Св. Трифон|свети Трифон]].
Празнува се от [[лозар]]ите, [[соколар]]ите, [[градинар]]ите и кръчмарите на [[14 февруари]], а не когато [[Българската православна църква]] тържествено чества [[Трифоновден]]<ref name="календар">[http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm#2 Православен църковен календар]</ref>.
[[Файл:Karabunar-Trifon-Zarezan.jpg|мини|ляво|Зарязване на лозята в [[Карабунар]] на Трифон Зарезан, 2003 г.]]
== Лозарски празник ==
▲
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.
В православния календар
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.
== Обичаи на празника ==
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси [[хляб]] – пресен или квасник, да се свари [[кокошка]], която по традиция се пълни с [[ориз]] или [[булгур]]. Като се свари кокошката се препича на [[саджак]]. В нова вълнена торба се слага [[пита]]та, кокошката и [[бъклица]] с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Line 36 ⟶ 43:
Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят: "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се извършва винаги от
[[Файл:Традиционен обичай "Зарязване".jpeg|мини|280п|Зарязване на Зарезан в с. [[Бошуля]]]]
''- Добро утро, Трифоново лозе!''▼
''Да си пълно с грозде!''▼
''Болести и буболечки,''▼
''ветрове и градушки,''▼
Първият реже всички пръчки и казва:
''вънка от лозето!''▼
▲:''„- Добро утро, Трифоново лозе!''
▲:''Да си пълно с грозде!''
▲:''Болести и буболечки,''
▲:''ветрове и градушки,''
▲:''вънка от лозето!“''
Скритият мъж се обажда:
: ''„Трифон у лозето!“'' Първият мъж отново казва:
: ''„Трифоне, чух те, тука ли си?“'' Скритият мъж отговаря:
: ''„Тука, тука!“'' Първият пита:
: ''„Къде си, че не те виждам?“'' Скритият отвръща:
: ''„Не се виждам, от черно и бело грозде.“'' Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред с зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.
Line 64 ⟶ 74:
Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а „коркорбашията“ (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. „босо хоро“, при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа.
==
Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 [[килограм|кг]] [[брашно]] и 1 чаена лъжичка [[сол]]. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува [[Шупла|шупли]]. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително [[фурна]]. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ.
| |||