Климент I: Разлика между версии

[[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от [[юдеохристиянство|юдеохристиянин]] в [[Сирия]]. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква]]та. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици]]те валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[Еон (гностицизъм)|еон]]и, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Йероним]].

Св. ап. Климент първо е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин-Кирил Философ|Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.