Астрономия: Разлика между версии

Астрономията е една от най-древните [[естествени науки]]. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като [[Стоунхендж]]. А първите цивилизации на [[вавилон]]ците, [[Древна Гърция|гърците]], [[китай]]ците, [[Индия|индийците]] и [[маи]]те са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на [[телескоп]]а, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала [[астрометрия]], навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на [[календар]]и, и дори [[астрология]]. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на [[астрофизика]]та.

 

 

Астрономията е една от най-древните науки, използващи [[научен метод|научния метод]] още по времето на [[Древна Гърция]]. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически [[откритие|открития]].

 

Астрономията не бива да се бърка с [[астрология]]та. Макар че двете имат общ произход и боравят със сходни понятия, те са коренно различни.<ref name="new cosmos">{{cite book|first=Albrecht |last=Unsöld|coauthors=Baschek, Bodo; Brewer, W.D. (translator)|title=The New Cosmos: An Introduction to Astronomy and Astrophysics|year=2001| location=Berlin, New York|publisher=Springer|isbn =3-540-67877-8}}</ref>

 

[[File:grav.lens1.arp.750pix.jpg|thumb|260px|Извънгалактическа астрономия: гравитационно изкривяване на светлината (гравитазионна леща). Сините обекти, подобни на пръстен, са образи на една и съща галактика, отклонени от гравитационното поле на купа от жълти галактики в центъра на снимката. То изкривява светлината, излъчвана от синята галактика, намираща се реално зад жълтите галактики]]

 

Съвременната астрономия открива множество неизвестни в миналото обекти като [[квазар]]и, [[пулсар]]и, [[блазар]]и и [[радиогалактика|радиогалактики]]. На базата на множество наблюдения са изградени физически теории, обясняващи някои от тези явления, като например теорията на [[черна дупка|черните дупки]] и [[неутронна звезда|неутронните звезди]]. [[Физическа космология|Физическата космология]] постига значителен напредък през 20 век с теории като тези на [[Големият взрив]], [[Реликтово_излъчване|реликтовото излъчване]], [[закон на Хъбъл|законът на Хъбъл]] и [[нуклеосинтез|нуклеосинтезът на Големият взрив]].

 

Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката.

[[Картинка:USA.NM.VeryLargeArray.02.jpg|thumb|250px|[[Радиотелескоп]]ите са само един от използваните от астрономите инструменти. На снимката радиотелескопи в град [[Сокоро (Ню Мексико)|Сокоро]], щат [[Ню Мексико]], САЩ .]]

* Рентгеновата астрономия е изучаването на астрономически обекти с помощта на [[рентгенови лъчи]]. Астрономическите обекти излъчват рентгенови лъчи обикновено под формата на [[синхротронно лъчение]], [[спирачно лъчение]] при температури на газа 10⁷ (10 милиона) [[келвин]]а и излъчване на [[абсолютно черно тяло]] при температури над 10⁷ K.<ref name="cox2000"/> Тъй като те също се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата със стратосферни [[балон]]и или чрез телескопи на орбита или от Космоса.

* Астрономията с [[гама лъчи]] изучава обектите с помощта на най-късите вълни от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]. Директното им наблюдение е възможно от [[космически апарат]]и като например Compton Gamma Ray Observatory или със специални телескопи, наречени „атмосферни телескопи на Черенков“.<ref name="cox2000"/> Всъщност телескопите на Черенков не регистрират директно гама излъчването, а проблясъците от видима светлина, получени при поглъщането на гама лъчите в атмосферата на Земята. <ref name="spectrum">{{cite web|last = Penston|first = Margaret J.|date = 14 August 2002|url=http://www.pparc.ac.uk/frontiers/latest/feature.asp?article=14F1&style=feature|title = The electromagnetic spectrum|publisher = Particle Physics and Astronomy Research Council|accessdate = 17 August 2006}}</ref> Гама излъчването е много краткотрайно явление, но има и постоянни източници като [[пулсар]]и, [[неутронна звезда|неутронни звезди]] и бъдещи [[черна дупка|черни дупки]].<ref name="cox2000"/>

* [[Астрометрия]] и [[небесна механика]]. Това е един от най-старите раздели на астрономията, а и на науката изобщо е измерването на положението на небесните тела. В миналото точното знание за положението на Слънцето, Луната, планетите и звездите е от съществено значение за пътуванията и навигацията и за изработката на [[календар]]и. През по-далечни исторически времена акуратното измерване на положенията на планетите е довело до разбирането на някои ефекти, дължащи се на гравитационното взаимодействие между небесните тела и извеждането на законите на [[небесна механика|небесната механика]]. В по-скорошно време проследяването на движението на т.нар. околоземни обекти (преминаващи близо до земната орбита комети, астероиди и др.) позволява да се предсказват евентуални сблъсъци.<ref>{{cite web|last = Calvert|first = James B.|date = 28 March 2003|url=http://www.du.edu/~jcalvert/phys/orbits.htm|title = Celestial Mechanics|publisher = University of Denver|accessdate = 21 August 2006}}</ref>

Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 August 2006}}</ref>

 

[[Файл:Haleakala Observatory 1.6 Meter telescope.jpg|мини|Съвременен телескоп в астрономическа обсерватория]]

 

* [[Телескоп на Максутов]]

 

[[File:Ant Nebula.jpg|thumb|260px|[[Звездна еволюция]]: Планетарна мъглявина с вид на мравка, заснета от [[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]]). Газът, изпуснат от умиращата звезда в центъра, поражда симетрични форми.]]

 

Темите, над които се работи в теоретичната астрономия, включват: звездна динамика и [[звездна еволюция]]; формиране и еволюция на [[галактика|галактиките]]; големи образувания от [[материя (физика)|материя]] във [[Вселена]]та; произход на [[космически лъчи|космическите лъчи]]; [[Обща теория на относителността]] и физическа [[космология]] и др. Приложена към астрофизиката, Общата теория на относителността служи като инструмент за оценка на свойствата на големи космически структури, при които гравитацията играе значителна роля в изследваните физически явления и е основата за изучаване на [[черна дупка|черните дупки]] и [[гравитационна вълна|гравитационните вълни]].

|}

 

Съвременната астрономия съдържа специфични подобласти, някои от които са:

 

* Астрономия на [[Слънце]]то

{{основна|Слънце}}

 

Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 години и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 July 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 August 2006}}</ref>

* [[Планетология]]

{{основна|Планетология}}

Планетологията изучава състава и структурата на [[планета|планетите]], естествените им спътници, [[астероид]]ите, кометите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], както и извън нея. Главна роля в планетологията заемат науките геология, биология, геохимия и астробиология. До 1993 г. планетологията се занимава с планетарните обекти в Слънчевата система. След откритието на екстрасоларни планети областта на изследване значително се разширява. Включва се проучването на екзотични, екстрасоларни обекти, например планетите около неутронни звезди. Слънчевата система е сравнително добре изучена, отначало с телескопи, а след това с [[космически апарат]]и. Това предоставя добра основа за разбиране на процесите на формиране и еволюция на планетарните системи, макар че новите открития продължават.<ref name="geology">{{cite book|author=Bell III, J. F.; Campbell, B. A.; Robinson, M. S.|title=Remote Sensing for the Earth Sciences: Manual of Remote Sensing|publisher=John Wiley & Sons|edition = 3rd|year=2004|url=http://marswatch.tn.cornell.edu/rsm.html|accessdate = 23 August 2006}}</ref>

 

* [[Астрофилософия]]

 

[[File:Astronomy enthusiasts Purple.jpg|thumb|Астроном-любител]]

Астрономията е една от науките, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля.<ref>{{cite journal

|title=Amateur Science—Strong Tradition, Bright Future

|journal=Science|year=1999|volume=284|issue=5411

|url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/284/5411/55

|accessdate=6 December 2008

Любителите работят най-вече във видимия диапазон на спектъра (оптична астрономия), но някои експериментират и с други диапазони като за целта използват оптични телескопи с инфрачервени филтри. В областта на радиоастрономията за пионер на любителската астрономия се счита Карл Янски от [[Bell Labs]], който конструира специална [[антена]] през 1931 г., тъй като компанията му иска да използва този обхват за трансатлантически радиотелефонни услуги. Целта му е да намери начин за намаляване на влиянието на смущенията. Сред тези смущения той регистрира фоново радиоизлъчване, чийто източник се оказва центърът на нашата галактика<ref>{{cite web|author=Ghigo, F.|date = 7 February 2006|url=http://www.nrao.edu/whatisra/hist_jansky.shtml|title = Karl Jansky and the Discovery of Cosmic Radio Waves|publisher = National Radio Astronomy Observatory|accessdate = 24 August 2006}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.users.globalnet.co.uk/~arcus/cara/|title = Cambridge Amateur Radio Astronomers|accessdate = 24 August 2006}}</ref>

 

* [[Астрофизика]]

* [[Астроном]]

* [[Космически науки]]

 

<references />

 

* [http://www.bgastronomy.com/ Астрономически речник-Всичко за астрономията]

* [http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Астрономия Сайт за астрономия на проекта Wikia]