Астрономия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 158.129.160.89 (б.), към версия на LordBumbury
м Disambiguated: кратерУдарен кратер; форматиране: 10x заглавие-стил, 5x тире, 4x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 4:
Астрономията е една от най-древните [[естествени науки]]. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като [[Стоунхендж]]. А първите цивилизации на [[вавилон]]ците, [[Древна Гърция|гърците]], [[китай]]ците, [[Индия|индийците]] и [[маи]]те са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на [[телескоп]]а, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала [[астрометрия]], навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на [[календар]]и, и дори [[астрология]]. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на [[астрофизика]]та.
 
През 20-и век астрономията е разделена на два основни клона – наблюдателна и теоретична. Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката. Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Тези два клона се допълват взаимно: теоретичната астрономия търси обяснение на наблюдаваните явления, а наблюдателната астрономия се използва за проверка на теоретичните хипотези. Освен това астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща проверка на фундаменталните [[теория|теории]] във [[физика]]та – например [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]].
 
Астрономията е една от най-древните науки, използващи [[научен метод|научния метод]] още по времето на [[Древна Гърция]]. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически [[откритие|открития]].
 
Астрономията не бива да се бърка с [[астрология]]та. Макар че двете имат общ произход и боравят със сходни понятия, те са коренно различни.<ref name="new cosmos">{{cite book|first=Albrecht |last=Unsöld|coauthors=Baschek, Bodo; Brewer, W.D. (translator)|title=The New Cosmos: An Introduction to Astronomy and Astrophysics|year=2001| location=Berlin, New York|publisher=Springer|isbn =3-540-67877-8}}</ref>
==Етимология==
Терминът идва от [[гръцки език]] αστρο-νομία и е образуван от древногръцките думи „астрон“ ({{lang-grc2|ἄστρον}}) — „звезда“ и „номос“ ({{lang-grc2|νόμος}}) — „закон“ или „култура“ и дословно означава — „закон на звездите“.
 
== Етимология ==
==История на астрономията==
Терминът идва от [[гръцки език]] αστρο-νομία и е образуван от древногръцките думи „астрон“ ({{lang-grc2|ἄστρον}}) – „звезда“ и „номос“ ({{lang-grc2|νόμος}}) – „закон“ или „култура“ и дословно означава – „закон на звездите“.
 
== История на астрономията ==
[[File:grav.lens1.arp.750pix.jpg|thumb|260px|Извънгалактическа астрономия: гравитационно изкривяване на светлината (гравитазионна леща). Сините обекти, подобни на пръстен, са образи на една и съща галактика, отклонени от гравитационното поле на купа от жълти галактики в центъра на снимката. То изкривява светлината, излъчвана от синята галактика, намираща се реално зад жълтите галактики]]
 
Line 31 ⟶ 32:
Съвременната астрономия открива множество неизвестни в миналото обекти като [[квазар]]и, [[пулсар]]и, [[блазар]]и и [[радиогалактика|радиогалактики]]. На базата на множество наблюдения са изградени физически теории, обясняващи някои от тези явления, като например теорията на [[черна дупка|черните дупки]] и [[неутронна звезда|неутронните звезди]]. [[Физическа космология|Физическата космология]] постига значителен напредък през 20 век с теории като тези на [[Големият взрив]], [[Реликтово_излъчване|реликтовото излъчване]], [[закон на Хъбъл|законът на Хъбъл]] и [[нуклеосинтез|нуклеосинтезът на Големият взрив]].
 
== Наблюдателна астрономия ==
Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката.
[[Картинка:USA.NM.VeryLargeArray.02.jpg|thumb|250px|[[Радиотелескоп]]ите са само един от използваните от астрономите инструменти. На снимката радиотелескопи в град [[Сокоро (Ню Мексико)|Сокоро]], щат [[Ню Мексико]], САЩ .]]
Line 57 ⟶ 58:
* Рентгеновата астрономия е изучаването на астрономически обекти с помощта на [[рентгенови лъчи]]. Астрономическите обекти излъчват рентгенови лъчи обикновено под формата на [[синхротронно лъчение]], [[спирачно лъчение]] при температури на газа 10<sup>7</sup> (10 милиона) [[келвин]]а и излъчване на [[абсолютно черно тяло]] при температури над 10<sup>7</sup> K.<ref name="cox2000"/> Тъй като те също се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата със стратосферни [[балон]]и или чрез телескопи на орбита или от Космоса.
* Астрономията с [[гама лъчи]] изучава обектите с помощта на най-късите вълни от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]. Директното им наблюдение е възможно от [[космически апарат]]и като например Compton Gamma Ray Observatory или със специални телескопи, наречени „атмосферни телескопи на Черенков“.<ref name="cox2000"/> Всъщност телескопите на Черенков не регистрират директно гама излъчването, а проблясъците от видима светлина, получени при поглъщането на гама лъчите в атмосферата на Земята. <ref name="spectrum">{{cite web|last = Penston|first = Margaret J.|date = 14 August 2002|url=http://www.pparc.ac.uk/frontiers/latest/feature.asp?article=14F1&style=feature|title = The electromagnetic spectrum|publisher = Particle Physics and Astronomy Research Council|accessdate = 17 August 2006}}</ref> Гама излъчването е много краткотрайно явление, но има и постоянни източници като [[пулсар]]и, [[неутронна звезда|неутронни звезди]] и бъдещи [[черна дупка|черни дупки]].<ref name="cox2000"/>
* Астрономия на частици [[неутрино]] и [[космически лъчи]]. За регистрирането на неутрино са необходими специални подземни съоръжения. Регистрираните неутрино идват основно от Слънцето, но също и от [[свръхнова|свръхнови звезди]].<ref name="cox2000"/> Космическите лъчи, които са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[химически елемент]]и, при навлизането си в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] водят до каскади от други частици, които могат да се наблюдават от обсерваториите.<ref>{{cite book|first=Thomas K.|last=Gaisser|year=1990|title=Cosmic Rays and Particle Physics|pages=1–21 – 2|publisher=Cambridge University Press|isbn=0521339316}}</ref>
* [[Астрометрия]] и [[небесна механика]]. Това е един от най-старите раздели на астрономията, а и на науката изобщо е измерването на положението на небесните тела. В миналото точното знание за положението на Слънцето, Луната, планетите и звездите е от съществено значение за пътуванията и навигацията и за изработката на [[календар]]и. През по-далечни исторически времена акуратното измерване на положенията на планетите е довело до разбирането на някои ефекти, дължащи се на гравитационното взаимодействие между небесните тела и извеждането на законите на [[небесна механика|небесната механика]]. В по-скорошно време проследяването на движението на т.нар. околоземни обекти (преминаващи близо до земната орбита комети, астероиди и др.) позволява да се предсказват евентуални сблъсъци.<ref>{{cite web|last = Calvert|first = James B.|date = 28 March 2003|url=http://www.du.edu/~jcalvert/phys/orbits.htm|title = Celestial Mechanics|publisher = University of Denver|accessdate = 21 August 2006}}</ref>
Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 August 2006}}</ref>
През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145–147145 – 147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>
 
=== Астрономически инструменти ===
[[Файл:Haleakala Observatory 1.6 Meter telescope.jpg|мини|Съвременен телескоп в астрономическа обсерватория]]
 
Line 72 ⟶ 73:
* [[Телескоп на Максутов]]
 
== Теоретична астрономия ==
[[File:Ant Nebula.jpg|thumb|260px|[[Звездна еволюция]]: Планетарна мъглявина с вид на мравка, заснета от [[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]]). Газът, изпуснат от умиращата звезда в центъра, поражда симетрични форми.]]
Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват аналитични и [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Аналитичните модели на даден процес дават по-добър поглед върху протичащите процеси, докато компютърните симулации могат да разкрият съществуването на феномени и ефекти, които иначе биха останали неизвестни.<ref>{{cite journal|first=H.|last=Roth|title=A Slowly Contracting or Expanding Fluid Sphere and its Stability|journal=Physical Review |volume=39|issue=3|pages=525–529525 – 529|year=1932|doi=10.1103/PhysRev.39.525|ref=harv|bibcode = 1932PhRv...39..525R }}</ref><ref>{{cite book|first=A.S.|last=Eddington|title=Internal Constitution of the Stars|publisher=Cambridge University Press|year=1926|url=http://books.google.com/?id=hJW3JbhnFQMC&pg=PA182|isbn=9780521337083}}</ref>
 
Темите, над които се работи в теоретичната астрономия, включват: звездна динамика и [[звездна еволюция]]; формиране и еволюция на [[галактика|галактиките]]; големи образувания от [[материя (физика)|материя]] във [[Вселена]]та; произход на [[космически лъчи|космическите лъчи]]; [[Обща теория на относителността]] и физическа [[космология]] и др. Приложена към астрофизиката, Общата теория на относителността служи като инструмент за оценка на свойствата на големи космически структури, при които гравитацията играе значителна роля в изследваните физически явления и е основата за изучаване на [[черна дупка|черните дупки]] и [[гравитационна вълна|гравитационните вълни]].
Line 121 ⟶ 122:
|}
 
== Специфични подобласти ==
Съвременната астрономия съдържа специфични подобласти, някои от които са:
 
* Астрономия на [[Слънце]]то
{{основна|Слънце}}
[[Файл:Uvsun trace big.jpg|thumb|[[ултравиолетово излъчване|Ултравиолетово]] изображение на [[фотосфера]]та на Слънцето, направено от космическия телескоп TRACE. ''снимка [[NASA]] '']]
 
Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 години и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 July 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 August 2006}}</ref>
* [[Планетология]]
{{основна|Планетология}}
[[File:dust.devil.mars.arp.750pix.jpg|thumb|250px|Прашен вихър на повърхността на [[Марс (планета)|Марс]], заснет от орбита от апарата Марс Глобал Сървейър. Вижда се движещ се вихър, подобен на земно [[торнадо]] (дългата черта). Вихърът се изкачва по стената на [[Ударен кратер|кратер]]. Отдясно се виждат пясъчни дюни във вътрешността на кратера.''снимка [[NASA]] '']]
Планетологията изучава състава и структурата на [[планета|планетите]], естествените им спътници, [[астероид]]ите, кометите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], както и извън нея. Главна роля в планетологията заемат науките геология, биология, геохимия и астробиология. До 1993 г. планетологията се занимава с планетарните обекти в Слънчевата система. След откритието на екстрасоларни планети областта на изследване значително се разширява. Включва се проучването на екзотични, екстрасоларни обекти, например планетите около неутронни звезди. Слънчевата система е сравнително добре изучена, отначало с телескопи, а след това с [[космически апарат]]и. Това предоставя добра основа за разбиране на процесите на формиране и еволюция на планетарните системи, макар че новите открития продължават.<ref name="geology">{{cite book|author=Bell III, J. F.; Campbell, B. A.; Robinson, M. S.|title=Remote Sensing for the Earth Sciences: Manual of Remote Sensing|publisher=John Wiley & Sons|edition = 3rd|year=2004|url=http://marswatch.tn.cornell.edu/rsm.html|accessdate = 23 August 2006}}</ref>
 
Line 160 ⟶ 161:
* [[Астрофилософия]]
 
== Любителска астрономия ==
[[File:Astronomy enthusiasts Purple.jpg|thumb|Астроном-любител]]
Астрономията е една от науките, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля.<ref>{{cite journal
Line 166 ⟶ 167:
|title=Amateur Science—Strong Tradition, Bright Future
|journal=Science|year=1999|volume=284|issue=5411
|pages=55–5655 – 56
|url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/284/5411/55
|accessdate=6 December 2008
Line 177 ⟶ 178:
Любителите работят най-вече във видимия диапазон на спектъра (оптична астрономия), но някои експериментират и с други диапазони като за целта използват оптични телескопи с инфрачервени филтри. В областта на радиоастрономията за пионер на любителската астрономия се счита Карл Янски от [[Bell Labs]], който конструира специална [[антена]] през 1931 г., тъй като компанията му иска да използва този обхват за трансатлантически радиотелефонни услуги. Целта му е да намери начин за намаляване на влиянието на смущенията. Сред тези смущения той регистрира фоново радиоизлъчване, чийто източник се оказва центърът на нашата галактика<ref>{{cite web|author=Ghigo, F.|date = 7 February 2006|url=http://www.nrao.edu/whatisra/hist_jansky.shtml|title = Karl Jansky and the Discovery of Cosmic Radio Waves|publisher = National Radio Astronomy Observatory|accessdate = 24 August 2006}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.users.globalnet.co.uk/~arcus/cara/|title = Cambridge Amateur Radio Astronomers|accessdate = 24 August 2006}}</ref>
 
== Вижте също ==
* [[Астрофизика]]
* [[Астроном]]
Line 187 ⟶ 188:
* [[Космически науки]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bgastronomy.com/ Астрономически речник-Всичко за астрономията]
* [http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Астрономия Сайт за астрономия на проекта Wikia]