Принц Едуард (архипелаг): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м Disambiguated: кратер → Вулканичен кратер; форматиране: 18 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
[[Картинка:Orthographic projection centered on the Prince Edward Island.png|мини|250px|Географска проекция центрирана върху о. Принц Едуард]]
'''Студеният субантарктически [[архипелаг]] Принц Едуард''' ''(46°52'34" ю. ш. и 37°51'32" и. д.)'' се намира в южната част на [[Индийски океан|Индийския океан]] в непосредствена близост до границата на антарктическата конвергенция. Разположен е на 1770 км [[югоизток|югоизточно]] от [[Порт Елизабет]], [[ЮАР]], и на около 950 км западно от [[франция|френския]] архипелаг [[Крозе]].
[[Марион]], по-големият от двата основни острова, е дълъг приблизително 19 км, има ширина 12 км и 72 км брегова линия.
Остров Принц Едуард (46°38' ю.ш. и 37°57' и.д.) е дълъг 10 км, има площ 55 кв. км и се намира на 22 км североизточно от [[Марион]]. Общата площ на архипелага Принц Едуард е 316 кв. км.
Политически той е част от [[Република Южна Африка]], според чието административно устройство попадат в провинция [[Нос Добра Надежда]].
Ред 14:
[[Картинка:PrEdwIsl Map.png|мини|250px|Карта на о. Принц Едуард]]
Островите Принц Едуард представляват върхове на изгаснали [[вулкан]]и, издигащи се от дълбочина 3 км. За [[Марион]] са специфични големият брой вторични [[Вулканичен кратер|кратер]]и и множеството малки езера, а югозападното крайбрежие на остров Принц Едуард се характеризира с грандиозни скални участъци, извисяващи се до 490 м над океанската повърхност.
Най-високата точка на островите Принц Едуард е разположеният на [[Марион]] връх Стейт Президънт Пийк (1230 м), който перманентно е покрит със [[сняг]] и [[лед]]. На [[Марион]] е останал само един [[ледник]], който обаче постоянно се топи и в момента е много по-малък, отколкото преди 30 години.
== Дива природа ==
Като цяло и на двата острова растителността е изключително оскъдна, представена главно от остра, къса трева и лишеи, макар че се срещат и мочурливи области, гъсто обрасли с папрати. Дървета и храсти не виреят поради непрестанните свирепи и студени ветрове, дали на тези ширини името ''„Ревящите четиридесет градусови“''. На островите са представени 15 вида цветни растения, между които антарктическата ливадина ''Poa cookii, Azorella и Acaena'',а също и някои видове [[папрат]].
Във влажната и обрасла с растения низина на остров [[Марион]] живеят около 2 млн. морски птици. Освен [[кралски пингвин]] и
Подобно на много други субантарктически острови, привнесените видове нанасят непоправими щети върху флората и фауната на островите Принц Едуард. През 19 век с тюленоловните кораби на островите пристигат мишки, които сериозно унищожават и без това бедната местна растителност. Това рефлектира силно и върху ендемичните за тези територии насекоми. За да се ограничи популацията на мишата напаст, през 1949 г. на Марион са докарани 5 домашни котки. През 1977 г. броят им вече е достигнал до 3400 и колониите на повечето видове птици са изправени пред сериозна заплаха от унищожаване. Това спешно налага разработването на Програма за премахване на котките на остров Марион. При реализирането на първия етап са уловени няколко котки, които са инфектирани с вируса на цялостната левкопения (panleucopenia) и са пуснати обратно сред природата. В резултат на биологичната атака през 1982 г. котешката популация драстично е намалена до 615 резистентни към болестта екземпляра. В тяхна чест през 1986 г. стартира вторият етап от Програмата за премахване на котките. При него се пристъпва към нощен лов и за три сезона осем екипа от по двама души, въоръжени с 12 калиброви пушки, успяват да ликвидират 803 екземпляра. Прогресивното намаляване на ловните резултати и видимото запазване на нивото на котешката популация показва, че ловът не е достатъчно ефективно средство за справяне с този проблем. В действие влиза употребата на капани, с чиято помощ между 1989 г. и 1991 г. са изловени и останалите оцелели котки. За период от 12 месеца след април 1991 г. в капаните попадат само 8 котки, а три от ловните екипи изобщо не отбелязват резултати. Така, след 19 години на целенасочени усилия, котките на остров Марион са ликвидирани тоталното и днес популациите на най-засегнатите пернати видове постепенно започват да се съвземат.
== Климат ==
Климатът на островите е хладен и влажен, изобилстват чести бури и [[валеж]]и. Слънчевите дни са редки, като средната лятна температура варира между 5 градуса С и 10 градуса С, а зимната – между минус 1 и минус 6.
На островите Принц Едуард преобладаващи са северозападните ветрове, а тихото и спокойно време е доста рядко явление. На бурите със средна скорост на вятъра от 55 км/ч се падат към 107 дни в годината. Често пъти се регистрират и [[ураган]]ни пориви на вятъра, достигащи до 160 – 200 км/ч.
== История ==
Островите Принц Едуард са открити на [[14 март]] [[1663]] г. от [[Холандия|холандския]] мореплавател Барент Барентсон Лам, който пътувал на борда на Maerseveen за Източните Индии.
Лам нарекъл по-северния от двата острова [[Диана]], а другия кръстил на свое име. В докладът си Лам дава неточни координати на островите, поради което следващи холандски експедиции не успяват да ги достигнат.
След Лам цели 109 години на островът не е стъпил нито един европеец. Следващият, който достига до тези земи, е [[Франция|френският]] капитан [[Никола Тома Марион дьо Френ]].
На [[17 януари]] [[1772]] г. експедицията, командвана от Марион дьо Френ, достига двата основни острова на [[архипелаг]]а. Лошото време не позволява на откривателите да слязат на сушата, но за да подчертае увереността си, че ще открие заветния [[Южен континент]], Марион дьо Френ кръщава първия ''Terre de l'Espérance'' (Земя на надеждата), а на втория дава описателното име ''L'Ile de la Caverne'' (Острова на пещерата).
Четири години по-късно капитан [[Джеймс Кук]] по време на второто си околосветско плаване отбелязва двата острова като острови Принц Едуард, с което са известни до днес. В чест на откривателя им по-големият от тях получава името [[Марион]].
В началото на [[20 век]] правителството на [[Великобритания]] приема, че островите Принц Едуард му принадлежат и през [[1926]] г. британците отдават за 10 години на компанията ''Kerguelen Sealing & Whaling Co.'' правото за ловене на [[тюлен]]и, [[кит]]ове и добиването на [[минерали]] на островите Принц Едуард и остров [[Хърд]].
Непосредствено след края на [[Втората световна война]], правителството на [[Великобритания]] решава да отстъпи островите Принц Едуард на [[ЮАР]] като превантивна мярка, за да не попаднат във вражески ръце. При дълбока секретност HMSAS Transvaal се отправя към [[Марион]] и на [[4 януари]] [[1948]] г. архипелагът е обявен за южноафриканска територия.
Още от ранните научни експедиции се полага началото на биологическото изследване на островите Принц Едуард. Колекциите с биологични образци и наблюденията върху дивата природа, провеждани през 19 и 20 век полагат началото на екологичния интерес към островите, получил същинското си развитие след Втората световна война.
Наред с традиционните метеорологични наблюдения, на територията на станцията на о. [[Марион]] са изготвени над 800 научни публикации и множество научно-популярни статии и филми. Научните дейности и по-специално биологическите изследвания днес формират едно от главните основания за поддържане на научната станция на островите Принц Едуард.
На [[22 септември]] [[1979]] г. един от [[Съединени американски щати|американските]] разузнавателни спътници
== Външни препратки ==
Ред 55:
*[http://web.archive.org/web/20060317180112/http://www.btinternet.com/~sa_sa/marion_island/marion_island.html Остров Марион]
*[http://thor.sabinet.co.za/netlawpdf/netlaw/PRINCE%20EDWARD%20ISLANDS%20ACT,%201948.htm#section1Острови Принц Едуард наредба 43 от 1948 г.]
*[http://www.rapidttp.co.za/pathway/ No Pathway Here]
{{Антарктида}}
{{Пери-антарктически страни и задморски територии}}
{{Coord|display=title|46|52|S|37|51|E|}}
| |||