Разлика между версии на „Коаксиален кабел“

м
Disambiguated: омОм (физика)
(+ш без изт)
м (Disambiguated: омОм (физика))
{{без източници|11:11, 25 ноември 2016 (UTC)}}
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]]
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен [[проводник]] и оплетка (една или няколко), която служи за екраниране на сигнала в проводника. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази среда е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3 . 10^8^m/s. При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ [[изолационни материали]]. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и имат значение при пресмятане на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 [[Ом (физика)|ом]]а.
 
Типове изолационни покрития са: поливинилхлорид (PVC), полиетилен, полипропилен, тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.