Джаул: Разлика между версии

Единицата носи името на английския физик [[Джеймс Джаул]] (1818–18891818 – 1889), който установява, че няколко различни вида [[енергия]] (механична, електрическа, топлинна) могат да бъдат преобразувани една в друга, като по този начин създава предпоставки за формулирането на [[Закон за запазване на енергията|Закона за запазване на енергията]]. През 1840  г. Джаул открива връзката между [[електрически ток|електрическия ток]], протичащ през [[резистор]], и отделяната [[топлина]] ([[Закон на Джаул]]), а по-късно, независимо от [[Юлиус Роберт фон Майер]], открива връзката на топлината с механичната [[механична работа|работа]].

На първия Международен конгрес на електротехниците на 20 и 21 септември 1881  г. в Париж, освен че [[CGS]]-системата е обявена за задължителна, допълнително към тази “абсолютна„абсолютна система„система“ се обявява и една “практическа„практическа система„система“, която съдържа единиците [[Ом (физика)|ом]], [[ампер]], [[волт]], [[кулон]] и [[фарад]], които са по-удобни за използване в електротехниката от единиците, пряко следващи от [[CGS]]-системата. Двете системи се различават единствено от коефициенти със степени на десет.

Във встъпителната си реч като президент на Британската асоциация за напредък на науката [[Карл Вилхелм Сименс]] допълва практическата система с [[Вебер (единица)|вебер]], [[ват]] и [[Гаус (единица) | гаус]]; джаулът е предложен като единица за топлинна енергия. Предлага се да бъде определен като еквивалентен на 10⁷ [[ерг|erg]], единицата за [[енергия]] в CGS. Джаулът е въведен на Втория международен конгрес по електричество, провеждащ се в годината на смъртта на Джеймс Прескот Джаул (31 август 1889&nbsp; г.) като абсолютна практическа електрическа единица за работа и енергия на електрическия ток.<ref>[http://www.metricationmatters.com/docs/MetricationTimeline.pdf A chronological history of the modern metric system], Pat Naughtin, 2008</ref> Четвъртият международен конгрес по електротехника през 1893&nbsp; г. в Чикаго подкрепя въвеждането на единицата, като леко го променя и го нарича теоретичен вместо абсолютен.

Международната конференция по електрически единици и еталони ([[Лондон]], 1908&nbsp; г.) установява международни електрически единици, в това число и международния джаул. След възвръщането на [[1 януари]] [[1948]]&nbsp; г. към абсолютните електрически единици е прието съотношението: ''1 международен джаул = 1,00020 абсолютни джаула<ref>[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00023/23500.htm Большая советская энциклопедия, Джоуль (единица энергии и работы)]</ref>.

През юни 1935&nbsp; г. Международната електротехническа комисия, наследник на Международния електрически конгрес приема [[MKS]] (предшественика на SI), в която е включен и джаулът.<ref>[http://www.pnas.org/cgi/reprint/21/10/579.pdf Adoption of the Meter-Kilogram-Mass-Second (M.K.S.) Absolute System of Practical Units by the International Electrotechnical Commission (I.E.C.), Bruxelles, June, 1935], Arthur E. Kennelly, 9. August 1935</ref>

Международният комитет по мерки и теглилки през 1946&nbsp; г. определя джаула като работата, което се извършва от сила на един метър в посоката на преместване.<ref>[http://www.bipm.org/en/CIPM/db/1946/2/ CIPM, 1946, Resolution 2, Definitions of electric units]</ref> Генералната конференция по мерки и теглилки ратифицира тази дефиниция на деветото си заседание през 1948&nbsp; г., и по-специално изисква джаул да се използва в калориметрията, вместо [[калория]].<ref>[http://www.bipm.org/en/CGPM/db/9/3/ 9th CGPM, Resolution 3: Triple point of water; thermodynamic scale with a single fixed point; unit of quantity of heat (joule)]</ref> От 1960&nbsp; г. насам джаулът е част от Международната система единици (SI).

| {{0|00}} 1

| {{0|00}} 2,778·10⁻⁷

| {{0|00}} 6,242·10¹⁸

| {{0|00}} 0,102

| {{0|00}} 0,239

| {{0|0}} 10·10⁶

| {{0|00}} 3,6·10⁶

| {{0|00}} 1

| {{0|00}} 2,25·10²⁵

| {{0|00}} 3,667·10⁵

| {{0|00}} 8,60·10⁵

| {{0|0}} 36·10¹²

| {{0|00}} 1,602·10⁻¹⁹

| {{0|00}} 4,45·10⁻²⁶

| {{0|00}} 1

| {{0|00}} 1,63·10⁻²⁰

| {{0|00}} 3,83·10⁻²⁰

| {{0|00}} 1,602·10⁻¹²

| {{0|00}} 9,80665

| {{0|00}} 2,72·10⁻⁶

| {{0|00}} 6,13·10¹⁹

| {{0|00}} 1

| {{0|00}} 2,34

| {{0|0}} 98,0665·10⁶

| {{0|00}} 4,1868

| {{0|00}} 1,163·10⁻⁶

| {{0|00}} 2,611·10¹⁹

| {{0|00}} 0,427

| {{0|00}} 1

| {{0|0}} 41,868·10⁶

| {{0|00}} 0,1·10⁻⁶

| {{0|0}} 27,78·10⁻¹⁵

| {{0|0}} 62,42·10¹²

| {{0|0}} 10,2·10^-9

| {{0|0}} 23,9·10^-9

| {{0|00}} 1

[[Киловатчас]] (kWh) е мерна единица за активната [[енергия]]. Тя не е част от единиците на [[SI]], но поради голямото и&#768;ѝ практическо значение, [[ISO]] позволява използването и&#768;ѝ в специални области. Такава специална област например е [[електротехника]]та. Чрез стандартната SI-единица за работа и енергия джаул тя се изразява по следния начин:

Киловатчасът се използва в месечните сметки за консумираната от потребителите електрическа енергия. Тя е за предпочитане, защото по-този начин числата са малки, а и цената се изчислява на базата на киловатчас, а не джаул. Например печка с [[мощност]] 1000 W (1 kW), работеща за 1 h, изразходва енергия 1 kWh (или 3,6 MJ). Електрическа крушка от 60 W за един час консумира 0,06 kWh енергия, а примерно за хиляда часа — – 60 kWh. Ако една крушка от 100 W свети по 1 час на ден в течение на 30 дни, изразходваната енергия се изчислява на:

В Германия през януари 2011&nbsp; г. стойността на 1 kWh за населението средно е [[евро|€]] 0,2455.<ref>http://www.energy.eu/</ref>. За сравнение, с помощта на 1 kWh може да се добият 75 килограмаkg [[въглища]], 35 килограмаkg [[нефт]], да се изпекат 88 [[хляб]]а, и да се изтъкат 10 метраm плат.<ref>[http://rushydro.ru/investors/disclosure/reports/annual-reports Годовой отчёт ''ОАО РусГидро'' за 2008 год, стр.&nbsp;39.]</ref>

* [http://www.convertworld.com/bg/energy/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D1%83%D0%BBДжаул.html Таблица за превръщане на енергийни единици]