Мустафа Байрактар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
м Disambiguated: Румелия → Румелия (област) |
||
Ред 21:
През 1808 година Мустафа Байрактар сключва споразумение с другите двама най-влиятелни дерибеи на Балканите – [[Исмаил Сирозлу]] и [[Али Тепеделенли]], който му изпраща двама от синовете си. През лятото той настъпва в Тракия и на 28 юли за часове превзема Цариград. Тъй като Селим III е удушен същия ден, Мустафа Байрактар поставя за султан [[Махмуд II]], а самият той става [[велик везир]].{{hrf|Мутафчиева|2008|377 – 378}}
Мустафа Байрактар взима властта с пряката подкрепа на аяните от провинциите, които чрез него поставят под свой контрол централното правителство. Между 21 и 30 септември 1808 година в Константинопол се провежда свикано от него събрание на най-видните аяни от [[Румелия (област)|Румелия]] и [[Анадол]]а, което завършва със сключването на т.нар. [[Съюзен договор]] (''Сенед-и Итифак''). По време на събранието около града са разположени военни части на аяните, наброяващи 200 хиляди души. Със Съюзния договор аяните признават взаимно владенията си и приемат Байрактар за свой пълномощник в управлението.{{hrf|Мутафчиева|2008|381 – 384}}
Съюзният договор остава само на хартия и малко след подписването му аяните изтеглят войските си към своите владения, оставяйки Мустафа Байрактар без подкрепа в столицата. Той е принуден да отпрати и собствените си войници, за да отблъснат нападение на видинския аян [[Идрис Молла]] към Русе и на бившия силистренски аян [[Сюлейман Йълъкоглу]] към [[Стара Загора]]. В началото на ноември в Константинопол остават едва 7 – 8 хиляди въоръжени поддръжници на великия везир и в града започва нов бунт на еничарите и градските бедняци с негласната подкрепа на султана.{{hrf|Мутафчиева|2008|385 – 387}}
| |||