Курфюрст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 6:
Германската практика за избор на [[монарх]] води началото си от времето, когато [[германски племена|германските племена]] образували съюзи по определен повод и избирали за тази цел водач. Избори са провеждани нередовно от [[франки]]те, сред чиито наследници са [[Франция]] и [[Германия]]. Френската монархия постепенно става наследствена, но германската остава изборна. Първоначално всички мъже упражняват правото си на глас в такива избори, но в крайна сметка избирателните права остават достояние на ограничен кръг влиятелни личности в държавата. При избора на [[Лотар II (Свещена Римска империя)|Лотар II]] през [[1125]] малък кръг изявени [[аристокрация|благородници]] избират монарха и след това го представят за одобрение на останалите магнати. С времето правото на избор се ограничава до определен кръг принцове и процедурата по одобрение от благородничеството е изоставена. Избирателната колегия е спомената през [[1152]] и отново през [[1198]]. В писмо на папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] се споменава, че от „незапомнени времена“ седем принца (архиепископите на [[архиепископ на Майнц|Майнц]], [[архиепископ на Трир|Трир]] и [[архиепископ на Кьолн|Кьолн]], заедно с херцозите на [[херцог на Франкония|франките]], [[херцог на Швабия|швабите]], [[херцог на Саксония|саксонците]] и [[херцог на Бавария|баварците]]) притежават правото на избор на император. Тримата споменати архиепископи ръководят едни от най-богатите и влиятелни [[епархия|епархии]] в [[Европа]], а четиримата херцози контролират старата франкска територия, както и важни наследствени служби.
 
През [[13 век]] франконската и швабската херцогски династии се прекъсват и техните избирателни претенции преминават към [[пфалц-граф на Рейн|пфалц-графа на Рейн]] и [[маркграф на Бранденбург|маркграфа на Бранденбург]]. Първоначално Пфалц и Бавария се контролират от едно и също лице, но през [[1253]] са разделени между двама представители на династията [[Вителсбах]]. Останалите курфюрсти отказват да допуснат двама представители на една и съща династия до избирателните права, така че започва ожесточено съперничество между пфалц-графа и херцога на Бавария. Междувременно [[кралСписък на Бохемиячешките крале|кралят на Бохемия]], който държи и древната имперска служба на ''Първи виночерпец'', предявява претенции за участие в изборите. Противопоставят му аргумента, че кралството му не е германско. [[Златна була|Златната була]] от [[1356]] поставя край на споровете. Според нея право да избират краля имат архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, както и кралят на Бохемия, пфалц-графът, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург.
[[Картинка:Westfaelischer_Friede_in_Muenster_(Gerard_Terborch_1648).jpg|мини|300px|''Ратификацията на Мюнстерския договор'' от Герхард Терборх]]
 
Съставът на колегията остава непроменен до [[17 век]]. През [[1621]] курфюрстът на Пфалц [[Фридрих V (Пфалц)|Фридрих V]] е поставен извън закона от императора, заради участието си в Бохемското въстание, част от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. Мясото на пфалц-графа е предадено на херцога на Бавария, глава на младши клон на семейството. Първоначално херцогът държи избирателните права лично, но по-късно те стават наследствени заедно с херцогството. Когато през [[1648]] Тридесетгодишната война завършва с [[Вестфалски мир|Вестфалския мир]], наричан още Мюнстерски договор, е създадено ново курфюрстскокурфюрстко място за пфалц-графа на Рейн. Тъй като курфюрстът на Бавария запазва мястото си, общият брой на курфюрстите става осем.
 
През [[1692]], вследствие на наследяването на Пфалц от католически клон на династията Вителсбах, което застрашава религиозния баланс в изборната колегия, броят на курфюрстите е увеличен на девет. Новото място е дадено на [[херцог на Брауншвайг-Люнебург|херцозите на Брауншвайг-Люнебург]], които стават известни като курфюрсти на Хановер. [[Райхстаг]]ът потвърждава официално новото място през [[1708]]. През [[1706]] курфюрстът на Бавария и архиепископът на Кьолн са поставени извън закона по време на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], но и двамата са възстановени през [[1714]] след [[Баденски мир|Баденския мир]]. През [[1777]] броят на курфюрстите и намален на осем, след като курфюрстът на Пфалц наследява Бавария.
 
Нашествието на [[Наполеон I (Франция)|Наполеон]] в началото на [[19 век]] предизвиква множество изменения в състава на колегията. [[Договор от Люнвил|Договорът от Люнвил]] ([[1801]]), който отстъпва левия бряг на [[Рейн]] на Франция, довежда до изключването на архиепископите на Трир и Кьолн и преместването на третия църковен курфюрст от Майнц в [[Регенсбург]]. През [[1803]] са създадени курфюрстскикурфюрстки места за [[херцог на Вюртемберг|херцога на Вюртемберг]], [[маркграф на Баден|маркграфа на Баден]], [[ландграф на Хесен-Касел|ландграфа на Хесен-Касел]] и [[херцог на Залцбург|херцога на Залцбург]], като броят на курфюрстите достига десет. Когато [[Австрия]] анексира Залцбург след [[Пресбургски мирен договор|договора от Пресбург]] ([[1805]]), херцогът на Залцбург се премества във [[Вюрцбург]] и запазва курфюрстскотокурфюрсткото си място. Новите курфюрсти не успяват да използват гласа си, тъй като Свещената Римска империя е премахната през [[1806]], а новите постове никога не са потвърдени от императора.
 
== Права и привилегии ==