Гроздьово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
}}
 
'''Гроздьово''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Долни чифлик (община)|община Долни чифлик]], [[Варна (област)|област Варна]]. Старото му име е '''Раковец''', а преди това – '''Кьопрю кьой'''.
[[Файл:Panisso oldNameOfKamtschijaRiver Grjozdovo TabulaPeutingeriana.jpg|мини|Древното селище Паниса на Пойтингеровата карта]]
 
Старото му име е '''Раковец''', а преди това – '''Кьопрю-кьой'''.
 
== География ==
ГроздьовоРазположено е разположено на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Коджа Балкан (Матор планина) – 468 м. надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Цонево е на 10 км. от селото.
Гроздьово се намира в североизточният регион на България, област Варна, Община Долни Чифлик.
 
Гроздьово е разположено на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Коджа Балкан (Матор планина) – 468 м. надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Цонево е на 10 км. от селото.
 
== История ==
Най-старите данни за съществуванетоживяло тук натам население е селищеселището Паниса. СледПо-късно това селищетоселище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. НареченНаречено е така, заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност /съхранена(съхранявана в Бургаския музей/). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.
 
През река Камчия /(Тича/) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.
 
В селото се издига Руски паметник на загиналите войнивоини в Руско-турската война (1828 – -1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, [[Иван Дибич-Забалкански|Иван Иванович Дибич]] и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски войнивоини<ref>[http://www.focus-news.bg/opinion/0000/00/00/18115/ Стефан Димитров: Има идея за създаване на парк и монтиране на възпоменателна плоча за присъствието на италиански войници в село Гроздьово]</ref>. Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.
</ref>. Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-13 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата Световна война 1915-18 г., Втората Световна война 1944 – 1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.
 
На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. с иметона Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев - командир на партизанска чета”Народначета „Народна дума”. ПаметнаИма паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24.05. май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.
 
== Население ==
; Численост
 
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It7FRpTV | заглавие = „Справка за населението на село Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 18 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = bg}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 18 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small>
 
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
|1934г1934 = 3 360
|1946г1946 = 3 169
|1956г1956 = 2 806
|1965г1965 = 2 636
|1975г1975 = 2 609
|1985г1985 = 2 593
|1992г1992 = 2 637
|2001г2001 = 2 465
|2011г2011 = 2 427
}}
 
===; Етнически състав ===
 
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
 
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
Line 55 ⟶ 48:
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|align="center"| Общо || 2&nbsp;427 || 100.,00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1&nbsp;047 || 43.,13
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 1&nbsp;020 || 42.,02
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 227 || 9.,35
|-
|align="left"|Други || 9 || 0.,37
|-
|align="left"|Не се самоопределят || 9 || 0.,37
|-
|align="left"|Не отговорили || 115 || 4.,73
|}
 
== Забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
В Лонгоза расте вековно дърво.
 
Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.
 
Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен /(Додлен/) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.
 
Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство ”Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.
 
== Личности ==
===; Родени ===
* [[Кирил Господинов]] (1934 – 2003), актьор
* [[Христо Тошков]] (1944 – 1999), бивш кмет на Варна
* [[Черемухин]] (1930 – 2003), писател
* [[Гроздьо Желев]], партизанин, командир на отряд „Народна дума“.; Селотоселото носи неговото име.
 
== Източници ==