Подводник № 18: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Плавателен съд
{| border="1" align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" width="300" style="margin-left:5px"
|име = Подводник № 18
|align="center" colspan="2"|
|име-оригинал = UB-8
|-
|снимка = Подводник №18.jpg
!colspan="2" style="color: white; height: 30px; background: navy;"| Тактико-технически данни
|заглавие =
|-
|емблема =
|[[File:Подводник №18.jpg|thumb]]
|флаг =
|-
|тип = малка крайбрежна подводница
|Клас:
|производител = [[Friedrich Krupp Germaniawerft]]
|малка крайбрежна подводница
|поръчан = 15 октомври 1914 г.
|-
|започнат = 4 декември 1914 г.
|Водоизместване (надводно):
|завършен = април 1915 г.
|128 t
|начало = 23 април 1915 г.
|-
|край =
|Водоизместване (подводно):
|потънал =
|143 t
|състояние = потънала
|-
|клас =
|Дължина:
|проект =
|28,10 m
|нато =
|-
|статус =
|Широчина:
|тонаж =
|3,15 m
|дължина = 28,10 m
|-
|ширина = 3,15 m
|Газене:
|газене = 3,03 m
|задвижване = основен дизелов двигател „Daimler“ с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута и електрически двигател „Siemens-Schuckert“ с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута;
|-
|скорост =
|Запас гориво:
|скорост-надводна = 7,84 възела
|3910 L
|скорост-подводна =
|-
|дълбочина-работна =
|Разход на гориво (при икономичен режим):
|дълбочина-максимална = 52 m
|9,5 L/h при скорост 5,32 възела
|водоизместимост =
|-
|водоизместимост-надводна = 128 t
|Основен двигател:
|водоизместимост-подводна = 143 t
|Дизел „Daimler“ с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
|броня =
|-
|екипаж = 17
|Електродвигател:
|автономност дистанция =
|„Siemens-Schuckert“ с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
|автономност време =
|-
|пределна дълбочина =
|Максимална надводна скорост:
|скорост на потапяне = 46 s за дълбочина 9 m
|7,84 възела
|РЛС =
|-
|ХАС =
|Скорост на потапяне:
|радиоелектронно оборудване =
| 46 s за дълбочина 9 m
|разход на гориво = 9,5 l/h при скорост 5,32 възела
|-
|девиз =
|Максимално изпробвана дълбочина на потапяне:
|други име 1 =
|52 m
|други 1 =
|-
|други име 2 =
|Екипаж:
|други 2 =
|17 души
|оръдия = 47 mm оръдие (Според някои източници подводниците от този тип не са въоръжени с оръдия, а калибърът на торпедните им апарати е 450 mm <ref>Вилсон, Херберт. Линкоры в бою, Москва 2002, с. 404</ref>)
|-
|ракети =
|Въоръжение:
|самолети =
|
|хеликоптери =
* два торпедни носови подводни апарата за торпеда от типа „Уайтхед“ 533 mm и общ запас от 4 торпеда;
|торпеда = два торпедни носови подводни апарата за торпеда от типа „Уайтхед“ 533 mm и общ запас от 4 торпеда
*47 mm оръдие;
* |други = 8 mm картечница „Максим“;
|източник =
(Според някои източници подводниците от този тип не са въоръжени с оръдия, а калибърът на торпедните им апарати е 450 mm <ref>Вилсон, Херберт. Линкоры в бою, Москва 2002, с. 404</ref>)
|общомедия =
|-
|}}
 
'''„Подводник № 18“''', оригинално име '''„UB-I-8“''' (или само '''„UB-8“'''), е [[подводница]] от времето на [[Първата световна война]] (първоначално германска, после българска), първата [[подводница]] в историята на българския военноморски флот.
Ред 85:
Десетилетия наред се смята, че след [[Солунско примирие|Солунското примирие]] от [[1918]] година подводницата е откарана от френските окупационни части в Цариград, където се предполага, че е била нарязана на части, а двигателите и механизмите и&#768; – продадени.
 
На 7 юли 2011 година началникът на ВМС контраадмирал [[Пламен Манушев]] съобщава, че потъналата подводница, открита през 2010 година на 13 мили югоизточно от Варна на 30 m дълбочина, е именно „Подводник № 18“. Водолази са разчистили отделни елементи и са заснели производствени надписи, които недвусмислено потвърждават идентификацията.
 
== Бележки ==