Никита Хрушчов: Разлика между версии

Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на [[Сталин]] в [[Кремъл]], се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение, но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 г. Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, [[Надежда Алилуева]], съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф [[Томпсън|Уилиам Томпсън]] заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи, каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.

Смъртта на Сталин е обявена 6 март 1953, както и съставяне на новото правителство. [[Маленков]] става премиер, [[Берия]] (който затвърдява своето влияние в разузнавателните служби), [[Каганович]], [[Булганин]] и предходния министър на външните работи, [[Вячеслав Молотов|Молотов]], стават вицепрезиденти. Хрушчов е свален от длъжност шеф на Партията в Москва, за да може да се концентрира върху неконкретни задачи, свързани с Централния комитет на КПСС. New York Times поставя Маленков и Берия на съответно първо и второ място в класация за влиятелност измежду членовете на Президиума, докато Хрушчов е чак на последно място.