Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 24:
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от [[Богдан Прошек]]<ref>[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-богдан-теодор-прошек-1858-1905/ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905]</ref> и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор [[Роберто Менини]] епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия]].<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref>
 
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
През 1940 г. [[Кармелитки|сестрите кармелитки]] се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източно-католически ритуал и храмът започва да се посещава от [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5установяване-%D0%BD%D0%B0на-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8апостолически-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3делег/ УСТАНОВЯВАНЕУстановяване НАна АПОСТОЛИЧЕСКИапостолически ДЕЛЕГАТИделегати Вв БЪЛГАРИЯБългария Ии ТЯХНОТОтяхното ОТНОШЕНИЕотношение КЪМкъм МИСИЯТАмисията НА КАПУЦИНИТЕна капуцините]]</ref> След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „[[Благовещение Господне (София)|Благовещение Господне]]“.
 
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.<ref name=":3" /> Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Ред 34:
През 2002 г. идват в София и [[Кармелити|отците кармилитани]]. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по [[Източнокатолически църкви|източнокатолическия обред]].
 
Храмов празник - – 4 октомври.
 
== Източници ==