Константин VI: Разлика между версии

'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година. Син на [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV Хазар]] и [[Ирина Атинянката]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Понякога е наричан и '''Порфирогенет''', (гр. [[Багренородни]]), понеже е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е „роден в пурпур“, което му дава законна привилегия да наследи властта.

Поради смъртта на бащаБаща му Лъв IV умира през 780 г., и Константин VI наследяваоще престола,като когатомалолетен всенаследява още е малолетенпрестола. До 790 г. фактически управител на [[Византия]] е майка му, [[Ирина Атинянката|Ирина]]. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на [[Абасиди|арабите]] води доопустошава опустошаванетериторията на [[Мала Азия]] до [[Босфор]]а. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. под председателството на император Константин VI и майка му Ирина се състои [[Никейски събор (787)|Никейският събор]], който заклеймява [[Иконоборство|иконоборската доктрина]]<ref>Мутафчиев (1995), II: 59-63</ref>. Това бележи официалното възвръщане на култа към иконите в православното християнство.

През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на своя шестнадесет годишеншестнадесетгодишен син. Императрицата-майка запазва титлата си, но е отстранена от управлението. Самостоятелното властване на Константин VI преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и [[Битка при Маркели (792)|при Маркели]] през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължизадължава да плаща данък на [[кан (титла)|кан]] [[Кардам]]. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.<ref>Златарски (1970), I/1: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_4.html 315-320] (26.11.2008)</ref>

Високомерен, безрасъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи Константин VI си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници. През 792-3 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императораимператорът наказва с ослепяване и заточение видниятвидния арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си – кесаряткесаря Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата муси съпруга [[Мария Амнийска]]. До края на властването си Константин VI губи обществена подкрепа.

През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен<ref>Мутафчиев (1995), II: 67</ref> (в същата пурпурна стая на двореца, където е бил роден) и умира няколко дни по-късно.

От първия муси брак с [[Мария Амнийска]] Константин VI има две дъщери: [[Ефросина (съпруга на Михаил II)|Ефросина]], която по-късно се омъжва за император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]] (упр. 820-829 г.), и втора дъщеря Ирина.

През 795 г. императораимператорът предявява обвинение в прелюбодеяние жена си Мария Амнийска, развежда се с нея и я изпраща в манастир. Константин VI след това се жени за любовницата си [[Теодота]], от която има двама сина: Лъв ([[7 октомври]] [[796]] – [[1 май]] [[797]]) и неизвестен син, роден след детронацията на Константин VI.