Клод Шаброл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x кавички, 4x тире-числа, 3x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| националност = {{FRA}}
| работил = [[режисьор]]<br> [[сценарист]]<br> [[актьор]]<br> [[Изпълнителен продуцент|продуцент]]
| активност = 1956- – 2010
| брачен партньор = Агнес Гуте (1956- – 1962)<br />Стефани[[Стефан Одран]] (1964- – 1980)<br />Орор Пакис (1983- – 2010)
| деца =
| сайт =
Ред 22:
| общомедия =
}}
'''Клод Шаброл''' ({{lang-fr|Claude Chabrol}}) е [[Франция|френски]] [[режисьор]], [[сценарист]] и [[актьор]].
 
== Биография ==
Клод Шаброл е роден на [[24 юни]] [[1930]] г. в [[Париж]]. Започнал работа в средата на 50-те г. на [[ХХ век]] в „Кайе дю синема“ като [[филм]]ов [[критик]] заедно с [[Франсоа Трюфо]], [[Жан-Люк Годар]] и [[Ерик Ромер]]- – бъдещите лидери на "новата„новата вълна"вълна“ във френското [[кино]]. По свидетелство на свои колеги, цялото си свободно [[време]] посвещавал на четене на [[детектив]]ски [[роман]]и.
 
Първата лента на Шаброл "Le„Le Beau Serge"Serge“ (1958) станала манифест на новото кинодвижение (нова [[вълна]]) и предизвикала фурор: малобюджетна продукция (заснета с пари от наследството му) критична към буржоазната действителност. Филмът бил абсолютно некомерсиален, както и следващата му работа "Les„Les Cousins"Cousins“ (1959). В тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на [[режисьор]]а- – остър сюжет, критика на буржоазните нрави, мизантропия в изображението на провинцията...
 
През целия си живот Шаброл е почитател на "черното„черното криминале"криминале“ и в най добрите си години използва каноните на [[жанр]]а за остър социален анализ и показване отношенията вътре в [[общество]]то. Особено ярък бил периода от края на 60-те и 70-те г. на ХХ в.: La Femme Infidele, [[1969]]; Que La Bete Meure, [[1979]]; L'animal, [[1977]]; La Rupture, [[1970]]; Les Noces Rouges, [[1973]] и др. Остросюжетната фабула в тези филми разкрива лицемерието и често криминалните отношения в средната и висша класа на обществото.
 
С течение на времето Шаброл разнообразява темите си, като екранизира някои [[класика|класически]] произведения. Например Madame Bovary, [[1991]] (по Г.Флобер) и др.
Ред 35:
Шаброл никога не си е поставял задача да преоткрива киното, неговата цел е да префинва определен класицизъм, тънко да разбутва [[код]]овете му, да задълбава в любими теми ([[добро]]то, [[зло]]то, [[вина]]та...) и да усъвършенства [[изкуство]]то си до невидимата виртуозност.
 
В типа кино, който практикува (качествено кино, което привлича широка публика - – нещо все по-рядко достижимо), Шаброл е може би единственият, който дръзва да разказва не-истории, да предлага неразрешени мистерии и да създава мътни персонажи, нито наистина добри, нито напълно лоши. Режисьор, който оставя филмите си отворени, без завършек.
 
И докато социалното кино е на мода, докато пропастта между управляващи и управлявани става все по-дълбока и явна, Шаброл извършва върховния [[грях]] да се интересува от буржоазията: провинциалната буржоазия, мераклийско угаждане в яденето и пиенето, налята физиономия с пафкаща [[лула]], злото, вината, и така нататък. Но за режисьора изучаването под [[лупа]] на охолните класи остава най-добрият начин да се разбере [[свят|светът]].
Ред 95:
* „[[Хубавият Серж]]“ ([[1958]])
}}
 
=== Актьор ===
* „[[Тигърът се души с динамит]]“ ([[1965]])