Пехчево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 185.163.45.132 (б.), към версия на Молли
махам твърдения без източник
Ред 35:
 
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Пешчево'' има 8 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140 – 141.</ref>
 
{{източник|На 10 октомври 1912 г. в хода на Балканската война Пехчево е освободено от [[Седма пехотна рилска дивизия]] под командването на генерал-майор [[Георги Тодоров]]. Обаче според [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]], слагащ край на Междусъюзническата война, е включено в пределите на Кралство Сърбия.|2017|06|22}}
 
Според [[Димитър Гаджанов]] към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.</ref>