Европейска комисия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 16x параметри |
форматиране: 2x заглавие-стил, 2x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor) + лого |
||
Ред 1:
[[Файл:European Commission.svg|дясно|безрамка]]
[[File:European Commission Room (Open Day) 1.jpg|мини|Заседателната зала на Европейската комисия]]
[[Картинка:Berlaymont Press Room.jpg|thumb|Зала за пресконференции на Европейската комисия]]
Line 6 ⟶ 7:
Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28<ref>след 1 юли 2013, преди това са 27</ref> члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,<ref>Без да е задължително да е неин гражданин</ref> те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.<ref name='europa' /> Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от [[Европейски съвет|Европейския съвет]], след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на [[Европейския парламент]], който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.<ref>С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.</ref> В момента председател на Комисията е [[Жан-Клод Юнкер]] от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 ([[комисия Юнкер]]).
Думата ''комисия'' може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. ''еврочиновници'', разпределени в т.нар. „генерални
== История ==
Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър [[Робер Шуман]]
от [[9 май]] [[1950]] г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на [[Европейската общност за въглища и стомана]], започнал работа през 1951 г. От тогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с [[Договора от Лисабон]], ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.<ref>Вместо на отделните Европейски общности.</ref>
Line 15 ⟶ 16:
Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета<ref name='europa' />.
== Настояща комисия 2014
{{основна|Комисия Юнкер}}
Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на
Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.<ref>{{cite news|url=http://www.politico.eu/article/junckers-careful-balancing-act/|title=Juncker’s careful balancing act|date=11/9/14 |last=Vogel|first=Toby}}</ref>
Line 32 ⟶ 33:
* [[Представителство на Европейската комисия в България]]
== Източници и бележки ==
{{reflist}}
| |||