Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
 
=== Крал ===
Сигизмунд е сгоден за десетгодишната [[Кралство Унгария|унгарска]] [[принцеса]] [[Мария Унгарска]] в годината на смъртта на Карел I – 1378. Следващите четири години той прекарва в [[Буда (град)|Буда]] с годеницата си, наследница на унгарската корона. През 1382 г. умира [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] и Сигизмунд става [[крал-консорт]] на Унгария. Титлата на управляващото семейство веднага е предизвикана от [[Анжу-Сицилийски дом|братовчедите им]] от [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и като унгарски крал ''Жигмонд'' е принуден да събере парични средства за очертаващия се конфликт. Той се отказва от титлата Курфюрст на Бранденбург в полза на братовчед си [[Йобст Моравски]], като ''de facto ипотекира'' това маркграфство срещу крупна сума от Йобст.
 
Кралската власт на управляващото семейство веднага е оспорена от братовчедите им от [[Анжу-Сицилийски дом]] от [[Неаполитанско кралство|Неаполското кралство]] и като унгарски крал ''Жигмонд'' е принуден да събере парични средства за очертаващия се конфликт. Той се отказва от титлата [[курфюрст]] на Бранденбург в полза на братовчед си [[Йобст Моравски]], като ''de facto '' ипотекира маркграфството срещу крупната сума получена от Йобст.
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики|Кажимеж Велики]] Сигизмунд е опитал по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Но недостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II|Йогайла-Владислав]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
 
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики|Кажимеж Велики]] Сигизмунд е опиталопитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Но недостатъчноНедостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II|Йогайла-Владислав]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хо&#768;рватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата и [[васал]]ната им клетва. Със своята тъща регентката, той се справя в сложна схема, включваща отвличането и убийството и&#768;, за което хвърля вината върху братовчед и&#768; Твъртко Котроманич. Въпреки че се отървава от нея и е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. кралица Мария губи доверието си в Сигизмунд и до смъртта и&#768; през 1395 г. те живеят разделени. През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хо&#768;рватската фамилия, а Твъртко Котроманич вече е умрял при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хо&#768;рватитеХорватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата им и получава [[васал]]ната им клетва. Със своята тъща регентката, той се справя в сложна схема, включваща отвличането и убийството и&#768;, за което хвърля вината върху братовчед и&#768; Твъртко Котроманич. Въпреки че се отървава от нея и е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. кралица Мария губи доверието си в Сигизмунд и до смъртта и&#768; през 1395 г. те живеят разделени. През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хо&#768;рватската фамилия, а Твъртко Котроманич вече е умрял при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.
10 400

редакции