Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики]] Сигизмунд е опитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Недостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хорватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата им и получава [[васал]]ната им клетва.
Регентката През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.
|