Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики]] Сигизмунд е опитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Недостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
 
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хорватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата им и получава [[васал]]ната им клетва.

Регентката Със[[Елизабета своятаКотроманич]] тъщае регентката, той се справя в сложна схема, включваща отвличанетоотвлечена и убийството и&#768убита;, за което хвърляхвърлят вината върху братовчед ѝ Твъртко- Твърдко Котроманич., Въпрекино чеима сесъмнения отърваваза отучастие неяв иплана на самия Сигизмунд. Така, въпреки че е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. кралица МарияСигизмунд губи доверието сикралица в Сигизмунд иМария до смърттанейната ѝсмърт през 1395 г. и те живеят разделени.

През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хо&#768;рватскатаХорватската фамилия, а ТвърткоТвърдко Котроманич вече е умрялумира при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397 година. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.