|
| архитектурен стил = [[готика]]
| време на изграждане = [[1359]]—[[1511]]
| реликви = мощите на [[Свети Валентин]], черепите на „свсв.св. Козма и Дамян“Дамян
| съвременен статут =
| съвременно състояние =
'''Свети Стефан''' ({{lang-de|Stephansdom}}) е католическа [[катедрала]] в центъра на [[Виена]]. Тя е един от символите на [[Австрия]] и е сред най-големите забележителности на австрийската столица.
Издигната е върху останките на 2две по-ранно съществуващи църкви впрез периода 1137 -– 1147 г. Сегашният си готически стил придобива към [[1511]] г.
Катедралата пострадва сериозно при пожар избухнал на [[11]] [[април]] [[1945]] г. вследствие на запалените съседни магазини, разграбвани от местни мародери. Храмът е възстановен напълно през [[1952]] г.
<!--
==Архитектура== -->
Издигната е в романски и [[готическа архитектура|готически стил]]. Височината на южната кула (строена между 1368 и 1433 г.) е 136,44 м, а на северната – 68,3 м. При [[Хабсбурги]]те никоя друга църква в [[Австро-Унгария|Австроунгарската империя]] няма право да бъде по-висока.
По време на [[Обсада на Виена|Обсадата на Виена]] от турците през [[1529]] г. южната кула служи като главен наблюдателен център и [[щаб]], ръководещ отбраната на града. Дължината на катедралата е 198,20 м, а ширината – 62 м.
== История ==
[[Файл:StephansdomBauHistorie.svg|thumb|200px|left|Разширение на катедралата през в XII—XVXII–XV в.:<br /><font color="green">'''Романски кули и портал, 1230—12451230–1245''' </font><br /> <font color="#FF8080">'''Втора църква, 1263'''</font><br /><font color="purple">'''Албертов хор, 1304—13401304–1340'''</font><br /><font color="blue">'''Престройка при Рудолф IV, 1359'''</font>]]
* През [[1137 ]] годинаг. [[маркграф]] [[Леополд (Бавария)|Леополд IV Щедри]] съвместно с [[Регинмар]], епископ на [[Пасау]], залагатполагат основите на първата църква;. тяТя е завършена като постройка през 1147 г. в [[Романска архитектура|романски стил]]. През 1230—12451230–1245 године тяг. е разширена от запад;. отОт тези времена е съхранена западната (романска) стена на църквата с портала и двете кули, по-късно престроени в [[Готика|готически]] стил. През 1258 година първата църква изгаяизгаря.
* През 1263 годинаг. на нейно място е построена втората църква, също в романски стил; денят на освещаването на църквата е 23 април, празнува се в този ден.
* През 1304—13401304–1340 годиниг., при Алберт I и Алберт II, към църквата от изток са пристроени [[неф|тринефен]] ''Албертов хор'', „погълнал“ [[трансепт]]а на втората църква и съхранил се до сега; строителните работи са завършени чрезслед 77 години след освещаване на втората църква. Северният неф е посветен на [[Дева Мария]], средниясредният на „св„Св. Стефан и всиВси светии“, южният -– на Дванадесетте „Дванадесетте[[ апостоли]]“.
* На 7 април 1359 годинаг. [[Рудолф IV (Австрия)|Рудолф IV]] Австрийски залагаполага на мястото на съвременната южна кула първиятпървия камък на новата, готическа църква. По плановете на архитектите през XIV век, стените на новата църква следва да се строят отстрани самостоятелно от съществуващата църква, и едва след това да се свържат със стените на старата (това става едва през 1430 година). Албертовите хорове, са достатъчно широки, и затова са съхранени. През 1433 годинаг. е завършена южната кула, а за довършването на свода на новата църква са необходими почти 30 години (1446—14741446–1474). Северната кула, е започната през 1450 годинаг., като е довършена като постройка през 1511 годинаг., но сега остава недостроена.
== Реликви ==
=== Печка икона ===
[[Файл:Wien.Stephansdom36.jpg|left|thumb|Печката икона на деваДева Мария]]
През 1676 г. унгарецът Ласло Шигри поръчва за село [[Печ (Унгария)|Печ]], икона на Богородица в памет на освобождението му от турски плен. Иконата се оказва в Печката църква и през 1696 година се прославя с чудеса.
Император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] я пренася във Виена, оставяйки на селяните копие. Тъй като копието също се счита чудотворно, [[Печ (Унгария)|Печ]] става място за [[поклонничество|поклонение]] и е преименуван вна „''Марияпеч''“„Марияпеч“. До 1945 г. иконата виси при главния олтар, сега се намира в юго-западнияюгозападния ъгъл, до главния портал.
=== Камбани ===
[[File:Wien Stephansdom Pummerin.jpg|thumb|left]]
В камбанарията има двадесет и три камбани, 20 от тях се използват, и всяка има своя роля. Голямата камбана на северната кула наречена „Нов Пумерин“, с тегло 21 383 кг. е отлята през 1951 г. в ''Санкт Флориан'' и поставена през 1957 годинаг. на мястото на Стария Пумерин, отлят през 1711 годинаг. и унищожен през 1945 годинаг. Камбаната „Пумерин“ звъни единадесет пъти в годината —, по време на Велики празници:
* Два пъти през католическия празник на ''Тялото и Кръвта Христови'';
* В деня на освещаването на катедралата (23 април);
* В Новогодишната нощ;
* Най-продължителният, десетминутен звън, отбелязва смъртта и [[интронизация]]та на [[папа]]та или Виенския [[архиепископ]].<ref>[http://www.stephansdom.at/data/derdom/faq/index.php Нем.: Официален сайт на катедралата. Често задавани въпроси]</ref><ref>[http://www.stephansdom.at/data/derdom/details/pummerin.php#start Нем.: Официален сайт на катедралата. Пумерин]</ref> Тя е втората по големина камбана в Европа (след тази в [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]]).
[[file:Pummerin, St. Stephan, Vienna - October 26, 2013.ogg|Звукът на камбаната Пумерин]]
За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5 7005700 кг. От тях четири се използват преди началото на ежедневната [[меса]]; като числото им се увеличава до десет през празнични дни; и до единадесет - ако служи самлично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от две исторически камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживяли пожара в южната кула.
=== Катедра ===
[[File:Wien.Stephansdom42.jpg|thumb|Катедра]]
Релефната катедра от XV век се приписва на [[Николаус Герхард]]. За естествено усилване на звука от катедрата, тя е прислонена към колоната в центъра на главния [[неф]]. Тя е украсена със статуи на четирите учители на западната църква —– [[Августин ]], [[Амвросий Медиолански]], [[Йероним|Йероним Стридонски]], [[Григорий Велики]]. Перилата на стълбата, водещи към катедрата, са украсени с фантастични орнаменти от жаби и гущери -– алегория на борбата на доброто и злото. Под стълбата има малък скулптурен портрет на „гледащ„Гледащия от прозореца“ -– това е [[автопортрет]] на скулптураскулптора.
=== Капела на Свсв. Валентин ===
В катедралата са обособени шест капели. В реликвариятреликвария на „Свсв. Валентин“Валентин, датиран към 1440 годинаг. и разположен в горната част на „романската“романската кула в дясно от портала, до 1933 годинаг. се пазят главните реликви на храма. През 1933 годинаг. част от тях е преместена в музея при катедралата.
Сега в капелата се пазят мощите на [[Свети Валентин]], черепите на „свсв.св. Козма и Дамян“;Дамян и част от покривката, стояла на масата при [[Тайна вечеря|Тайната Вечерявечеря]].<ref>[http://www.stephansdom.at/data/derdom/architektur/ebene2/reliquienkammer.php Нем.: Официален сайт. Реликварий.]</ref>
=== Гробници ===
==== ''В наоса на катедрала са погребани'' ====
* [[Рудолф IV (Австрия)|Рудолф IV Австрийски]] (херцог на Австрия —– строител на катедралата, умрпоч. през 1365 г.);. Надгробието в главната зала е символично; тялото е погребано в подземната гробница.
* [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] (умпоч. 1493 г.);. Надгробието е изработено от [[Николаус Герхард]]
* [[Евгений Савойски]] (умрпоч. 1736 г.)
[[файл:Rudolph4 of Austria Epitaph a.png|thumb|250px| [[кенотаф]] на Рудолф IV и Катарина Бохемска]]
[[файл:StephansdomNewGruftStich1758.png|thumb|250px|Криптата към 1758 г.]]
[[файл:BERMANN(1880) p0703 Grundriß der Wiener Katakomben.jpg|thumb|250px|планПлан на катакомбите, ок. 1880 г.)]]
==== ''В херцогската крипта -– 72 члена на династията [[Хабсбурги]]'' ====
* [[Фридрих Красивия]] (1289- – 13 януари 1330)-, 12-ти херцог на Австрия и Щирия, крал на Германия
* Херцогиня Елизабет (1317 -– 23 октомври 1336) - (дъщеря на [[Фридрих Красивия]] )
* [[Фридрих III (Хабсбург)|Фридрих III]], херцог на Австрия (31-ви март 1347 -– 10 декември 1362)
* [[Рудолф IV (Австрия)|Рудолф IV ]], ерцхерцог на Австрия (1-ви ноември 1339 -– 27-ми юли 1365)
* Ерцхерцогиня Катарина (1342 -– 10 януари 1381) - (дъщеря на херцог [[Албрехт II (Австрия)|Албрехт II]]. )
* [[Катарина Люксембургска]] (1342 -– 26 април 1395) -– (съпруга на Рудолф IV ) и дъщеря на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]
* [[Албрехт III (Австрия)|Албрехт III]], ерцхерцог на Австрия (099 септември 1348 -– 29 август 1395)
* [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]], ерцхерцог на Австрия (21-ви септември, 1377 -– 14 септември 1404)
* Йоана София Баварска (1373 -– 15 ноември 1410) -– (съпруга на Албрехт IV )
* Беатрикс фон Золерн (1362 -– 10 юни 1414 г.) -– (съпруга на Албрехт III. )
* Ерцхерцог Георг (16 Февруарифевруари 1435 -– 16 Февруарифевруари 1435) -– (син на крал Алберт II. )
* Вилхелм, ерцхерцог на Австрия (1370 -– 15 юли, 1406)
* [[Леополд IV Хабсбург|Леополд IV Дебели]], – ерцхерцог на Австрия (1371 -– 3 юни 1411)
* Албрехт (28 Мартмарт 1551 -– 25 юни 1552) -– (син на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]]. )
* [[Елизабет Австрийска (1554 – 1592)]], кралица на Франция (5-ти Юни,юни 1554 -– 22 януари 1592) -(– съпруга на крал [[Шарл IX]] отна Франция)
* неназован принц (20 януари, 1557) -– (син на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] )
* Ерцхерцогиня Мария (19 Февруарифевруари 1564 -– 26 март 1564) -– (дъщеря на император [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] )
* [[Елеонора Гонзага]], немска императрица (23 Септемврисептември 1598 -– 27 юни, 1655) (втората– втора съпруга на император [[Фердинанд II]]) (Австрия)
| 