Торта Сахер: Разлика между версии

ОщеРецептата за тази торта може да бъде открита още в началото на [[XVIII век]] може да се открие рецептата за тази торта, в книгите с рецепти наза [[Австрийска кухня|австрийската кухня]], като по-късно в други подобни книги започва да се споменава за подобна торта, но покрита с шоколадова глазура.

През [[1832]] г. министърът на външните работи [[Клеменс фон Метерних]] нарежда на своя сладкар да създаде за него и неговите високопоставени гости необичаен десерт. Тъй като по това време главнияглавният сладкар е болен, желанието на високопоставената персона е изработеноизпълнено от 16-годишния сладкар Франц Захер (р. [[1816]] —– ппоч. [[1907]] г.), който е стажант по сладкарство в придворната кухня. Така приготвеният сладкиш представлява шоколадова торта, която се харесва много на гостите, и която ставаостава една от най-популярните торти и в днешнинаши дни.

След като завършва своето обучение ФФр. Захер работи като сладкар на други [[аристократ]]и в [[Братислава]] и [[Будапеща]]. През [[1848]] година се завръща във [[Виена]], където открива собствен магазин за продажба на [[вино]] и [[деликатес]]и.

[[Файл:Franz Sacher.JPG||ляво|thumb|220px|АвстрийскияАвстрийският сладкар Франц Захер, автор на популярниятпопулярния сладкиш.]]

Най-големият син на Захер, [[Едуард Захер]] ([[1843]]—–[[1892]]), получава образование при авторитетниятавторитетния виенски сладкар [[Кристоф Демел]]. Едуард прави няколко промени в рецептата за торта на известния си баща. Тортата Захер първоначално се продава в сладкарницата на Демел, а от [[1876]] година и в основаниятоснования от Едуард [[Хотел Захер]]. От този момент тортата се явява един от най-популярните десерти в австрийската кухня.

Първият съдебен процес между Демел и Захер, за правото върху оригиналната рецепта, избухва през [[1934]] година. Едуард Захер, по време на своето обучение при Демел, малко изменя рецептата за тортата.

След смъртта на вдовицата на Едуард -– Анна Захер и банкрута на Хотелхотел Захер през [[1934]] г., синът им Едуард, продава оригиналната рецепта на Демел. След като придобива рецептата, Демел продава тортата с поставена върху ѝ шоколадова плочка, на която има надпис „Едуард Захер, Виена“.

През [[1938]] година, новите собственици на Хотелхотел Захер регистрирарегистрират името „Оригинална Тортаторта Захер“, като запазена марка, като тортата е предлагана не само на посетителите на хотела, но също така се произвежда и продава в сладкарниците.

[[File:Café Demel interior4, Vienna.jpg|thumb|220px|Кафе-сладкарницата на Демел, [[Виена]], [[Австрия]].]]

След края на [[Втората световна война]], през [[1954]] г. собствениците на хотела обвиняват сладкаря Кристоф Демел в използването на регистрирана търговска марка, – нещо, което е последвано от дълъг дебат върху правата наза името.

Представител на Демел заявява, че в оригиналната рецепта от Франц Захер няма втори пласт от конфитюр от [[кайсия|кайсии]] в средата на тортата. Също така в рецептата, приета като рецептура в хотела, известно количество масло за приготвянето йѝ, се заменя с обикновен маргарин, така че тази рецепта, не може да се нарече оригинална.

След дългогодишни спорове е постигнат консенсус, и през [[1963]] г. името ''Original Sacher-Torte'' (изписано върху кръгъл шоколадов медал, и поставено върху всяко парче торта), се поставя върху тортите произвеждани от Хотелхотел Захер, а тортите от сладкарница Демел трябва да бъдебъдат украсенаукрасени с подобен символ, но с триъгълна форма и надпис ''Eduard Sacher-Torte''.

Сега тази версия е официално наречена „Торта Захер на Демел“ (на немски език -– ''Demel’s Sachertorte'').

* [http://www.demel.at/index_flash.htm Рецепта на Демел за Тортаторта Захер]

* [http://curious.actualno.com/news_99890.html Aktualno.com - „Торта Захер навърши 175 години“ и рецепта за Тортаторта Захер]