Правителство на Симеон Сакскобургготски: Разлика между версии

Новият кабинет идва на власт в условията на финансова стабилност на държавата, но и ниски доходи на по-голямата част от населението. Дългът към международните институции е 10 милиарда долара (плащания по 1,2 милиарда долара за [[2002]] и [[2003]] година). Приблизителният дял на „сивата„[[Сива икономика“икономика|сивата икономика]]“ се изчислява на около 30%, банковият сектор е стабилен, но с ниска печалба<ref name="Encyclopedy"/>.

Основните приоритети на новото правителство в [[селско стопанство|селското стопанство]] са приключване процеса на възстановяване собствеността върху земята и създаване на благоприятни условия за нейното уедряване. В края на мандата си предходното правителство е отчело, че 98% от земята са върнати на собствениците, но почти няма землище, в което да не се водят съдебни поземлени спорове. Над 40% от обработваемата площ в [[България]] пустеят. Едновременно с това се предвижда развитие на пазара на земя, увеличаване на износа на селскостопанска продукция и налагане на система за контрол върху качесгвото на хранителните продукги. [[България]] трябва да получава до [[2007]] г., по програмата „[[САПАРД]]“, ежегодно по 53 милиона лева от международни финансови институции за инвестиционни проекти, свързани със селскостопанското производство<ref name="Encyclopedy"/>.

Във външната политика основни приоритети на новото правителство са интегриране на [[България]] в европейските структури, членство в [[НАТО]] и поддържане на тесни икономически и политически връзки с [[Република Турция]], [[САЩ]] и [[Русия|Руската федерация]], както и със страните от Европейската общност. На [[21 ноември]] [[2002]] г. на срещата на високо равнище в [[Прага]] на държавните и правителствените ръководители на страните, членуващи в [[НАТО]], е отправена официална покана към [[България]] за присъединяване към [[Алианс на либералите и демократите за Европа|Алианса]]. През [[Пролет|пролетта]] на [[2003]] г. [[Народно събрание|Народното събрание]] взема решение за участие на български военни части в многонационалните сили за възстановяване на [[Ирак]]. На [[29 март]] [[2004]] г. на церемония състояла се в министерството на финансите на [[Съединени американски щати|САЩ]], [[България|Република България]] и още шест източноевропейски държави са приети за пълноправни членове на [[НАТО]]. Договорът е ратифициран от [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[31 март]] [[2004]] г..<ref name="Encyclopedy"/>

Провеждат се и преговорите за асоцииране на страната в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. [[България|Република България]] не попада в групата на „десетте“ ([[Чехия]], [[Словения]], [[Словакия]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Естония]], [[Полша]], [[Унгария]], [[Малта]] и [[Кипър]]), които се присъединяват към ЕС на [[1 май]] [[2004]] г.‚ но до пролетта на 2005 г. покрива някои от основните критерии за членство. Затворени са всичките тридесет преговорни глави. На [[25 април]] [[2005]] г. в [[Люксембург]] е подписан договор между представителите на Република България и ЕС. В него се определят както датата за присъединяването ([[1 януари]] [[2007]] г.) и финансовата помощ в размер на 3,6 милиарда евро за три години, така и реформите, които страната се задължава да осъществи през следващите месеци. Договорът от Люксембург е ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г.<ref name="Encyclopedy"/>