Самоубийство: Разлика между версии

{{TOC limit|3}}

 

Самоубийството, наричано още „завършено самоубийство“, е „акт на отнемане на собствения живот“.<ref>{{cite book|title=Stedman's medical dictionary|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-3390-8|edition=28th ed.}}</ref> Опитът за самоубийство или нефаталното суицидно поведение е самонараняване с желанието да се сложи край на живота, което не завършва със смърт.<ref name=Krug2002>{{cite book|last=Krug|first=Etienne|title=World Report on Violence and Health (Vol. 1)|year=2002|publisher=World Health Organization|location=Genève|isbn=978-92-4-154561-7|page=185|url=http://books.google.ca/books?id=db9OHpk-TksC&pg=PA185}}</ref> ''Асистирано самоубийство'' има когато едно лице помага индиректно на друго да постигне собствената си смърт, като предостави съвет или средствата за целта.<ref name=Gullota2002>{{cite book|last=Gullota|first=edited by Thomas P.|title=The encyclopedia of primary prevention and health promotion|year=2002|publisher=Kluwer Academic/Plenum|location=New York|isbn=978-0-306-47296-1|page=1112|url=http://books.google.ca/books?id=Elx37xzO0bsC&pg=PA1112|coauthors=Bloom, Martin}}</ref> То се различава от [[евтаназия]]та, при която друго лице приема по-активна роля допринасяща за смъртта на човек.<ref name=Gullota2002/> ''Суицидната идеация'' е обмисляне на отнемането на собствения живот.<ref name=Krug2002/>

 

[[File:Suicide cases from 16 American states (2008).png|thumb|upright=1.35|Обстоятелства, предизвикващи самоубийства, според данни от 16 американски щата през 2008 г.<ref>{{cite journal|last=Karch|first=DL|coauthors=Logan, J; Patel, N; Centers for Disease Control and Prevention, (CDC)|title=Surveillance for violent deaths—National Violent Death Reporting System, 16 states, 2008.|journal=Morbidity and mortality weekly report. Surveillance summaries (Washington, D.C. : 2002)|date=2011 Aug 26|volume=60|issue=10|pages=1 – 49|pmid=21866088}}</ref>]]

 

Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват психични заболявания, злоупотреба с наркотици, психологични състояния, културно, семейно и социално положение и [[генетична обремененост]].<ref name="Hawton2012" /> Психичните заболявания и злоупотребата с [[психоактивно вещество|психотропни вещества]] често съществуват успоредно.<ref name="Drug2011" /> Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство,<ref name="EB2011" /> непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на травматично увреждане на [[Човешки мозък|мозъка]].<ref>{{cite journal|last=Simpson|first=G|coauthors=Tate, R|title=Suicidality in people surviving a traumatic brain injury: prevalence, risk factors and implications for clinical management.|journal=Brain injury : [BI]|date=2007 Dec|volume=21|issue=13 – 14|pages=1335 – 51|pmid=18066936|doi=10.1080/02699050701785542}}</ref> Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова.<ref name="Miller 393–408">{{cite journal|last=Miller|first=M|coauthors=Azrael, D; Barber, C|title=Suicide mortality in the United States: the importance of attending to method in understanding population-level disparities in the burden of suicide.|journal=Annual review of public health|date=2012 Apr|volume=33|pages=393 – 408|pmid=22224886|doi=10.1146/annurev-publhealth-031811-124636}}</ref> Социално-икономически фактори като [[безработица]], [[бедност]], [[бездомник|бездомност]] и [[дискриминация]] може да породят мисли за самоубийство.<ref>{{cite journal |author=Qin P, Agerbo E, Mortensen PB |title=Suicide risk in relation to socioeconomic, demographic, psychiatric, and familial factors: a national register-based study of all suicides in Denmark, 1981 – 1997 |journal=Am J Psychiatry |volume=160 |issue=4 |pages=765 – 72|year=2003 |month=April |pmid=12668367 |doi=10.1176/appi.ajp.160.4.765}}</ref> Около 15 – 40% от хората оставят предсмъртно писмо.<ref>{{cite book|last=Gilliland|first=Richard K. James, Burl E.|title=Crisis intervention strategies|publisher=Brooks/Cole|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-18677-7|page=215|url=http://books.google.ca/books?id=E2sKf-sexZwC&pg=PA215|edition=7th ed.}}</ref> Генетичните причини съставляват между 38 и 55% от факторите за суицидно поведение.<ref name=Brent2008>{{cite journal|last=Brent|first=DA|coauthors=Melhem, N|title=Familial transmission of suicidal behavior.|journal=The Psychiatric clinics of North America|date=2008 Jun|volume=31|issue=2|pages=157 – 77|pmid=18439442|doi=10.1016/j.psc.2008.02.001|pmc=2440417}}</ref> При [[ветеран|военните ветерани]] има по-голям риск от самоубийство, дължащ се отчасти поради по-честите случаи на психични заболявания и проблеми с физическото здраве, свързани с преживяваното по време на [[война]]та.<ref name=Martyr2009>{{cite journal|last=Rozanov|first=V|coauthors=Carli, V|title=Suicide among war veterans.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Jul|volume=9|issue=7|pages=2504 – 19|pmid=22851956|doi=10.3390/ijerph9072504|pmc=3407917}}</ref>

 

Психичните разстройства често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk">{{cite web|last=University of Manchester Centre for Mental Health and Risk|title=The National Confidential Inquiry into Suicide and Homicide by People with Mental Illness|url=http://www.medicine.manchester.ac.uk/cmhr/centreforsuicideprevention/nci/reports/annual_report_2012.pdf|accessdate=25 July 2012}}</ref> до повече от 90% от случаите.<ref name=EB2011/> При хората, приети в [[Психиатрична болница|психиатрично заведение]], рискът от успешен опит за самоубийство през целия им живот е 8,6%.<ref name=EB2011/> Половината от всички хора, които умират при самоубийство, може да страдат от [[депресия]]. При наличието на такова разстройство или на някое от другите афективни разстройства като биполярно разстройство, рискът от самоубийство нараства 20 пъти.<ref name=Che2012>{{cite book|last=Chehil|first=Stan Kutcher, Sonia|title=Suicide Risk Management A Manual for Health Professionals.|publisher=John Wiley & Sons|location=Chicester|isbn=978-1-119-95311-1|pages=30 – 33|year=2012|url=http://books.google.ca/books?id=fV8_1u0c7l0C&pg=PA31|edition=2nd ed.}}</ref> Други състояния свързани с това включват шизофрения (14%), разстройства на личността (14%),<ref>{{cite journal|last=Bertolote|first=JM|coauthors=Fleischmann, A; De Leo, D; Wasserman, D|title=Psychiatric diagnoses and suicide: revisiting the evidence.|journal=Crisis|year=2004|volume=25|issue=4|pages=147 – 55|pmid=15580849}}</ref> биполярно разстройство,<ref name=Che2012/> и [[посттравматичен стрес]].<ref name=EB2011/> Около 5% от хората с шизофрения умират в резултат на самоубийство.<ref name=Lancet09>{{cite journal |author=[[Jim van Os|van Os J]], Kapur S |title=Schizophrenia |journal=Lancet |volume=374 |issue=9690|pages=635 – 45 |year=2009|month=August |pmid=19700006|doi=10.1016/S0140-6736(09)60995-8|url=http://xa.yimg.com/kq/groups/19525360/611943554/name/Schizophrenia+-+The+Lancet.pdf}}</ref> [[Хранителни разстройства|Хранителните разстройства]] са друг високорисков фактор.<ref name=Tint2010/>

 

При приблизително 80% от успешните самоубийства човекът е посещавал лекар в рамките на една година преди смъртта си,<ref name=Pir1998/> като 45% от хората са посещавали специалист в рамките на месец преди самоубийството.<ref>{{cite journal|last=Luoma|first=JB|coauthors=Martin, CE; Pearson, JL|title=Contact with mental health and primary care providers before suicide: a review of the evidence.|journal=The American Journal of Psychiatry|date=2002 Jun|volume=159|issue=6|pages=909 – 16|pmid=12042175}}</ref> Между 25 и 40% от тези, които са извършили успешно самоубийство, са имали контакт със служби по [[психично здраве]] през предходната година.<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk"/><ref name=Pir1998>{{cite journal|last=Pirkis|first=J|coauthors=Burgess, P|title=Suicide and recency of health care contacts. A systematic review.|journal=The British journal of psychiatry : the journal of mental science|date=1998 Dec|volume=173|pages=462 – 74|pmid=9926074}}</ref>

 

[[File:The Drunkard's Progress 1846.jpg|thumb|upright=1.35| „Пътят на пияницата“, 1846 г., демонстрира как алкохолизмът може да доведе до самоубийство]]

Злоупотребата с [[психоактивни вещества]] е вторият най-често срещан рисков фактор за самоубийство след тежката депресия и биполярното разстройство.<ref>{{cite book|last=Perrotto|first=Jerome D. Levin, Joseph Culkin, Richard S.|title=Introduction to chemical dependency counseling|year=2001|publisher=Jason Aronson|location=Northvale, N.J.|isbn=978-0-7657-0289-0|pages=150 – 152|url=http://books.google.com/?id=felzn3Ntd-cC&pg=RA1-PA151}}</ref> Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и [[интоксикация|острата интоксикация]] са взаимно свързани.<ref name=Drug2011/><ref name=Fadem2004/> Когато е в комбинация с тежка загуба на близък човек рискът се повишава още повече.<ref name=Fadem2004>{{cite book|last=Fadem|first=Barbara|title=Behavioral science in medicine|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-3669-5|page=217|url=http://books.google.ca/books?id=KB-g-oBfApsC&q=217}}</ref> Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.<ref name=Drug2011/>

Злоупотребата с [[кокаин]] и [[метамфетамин]]и има тясна връзка със самоубийството.<ref name=Drug2011/><ref>{{cite journal|last=Darke|first=S|coauthors=Kaye, S; McKetin, R; Duflou, J|title=Major physical and psychological harms of methamphetamine use.|journal=Drug and alcohol review|date=2008 May|volume=27|issue=3|pages=253 – 62|pmid=18368606|doi=10.1080/09595230801923702}}</ref> При употребяващите кокаин рискът е най-голям през фазата на оттегляне от наркотика.<ref>{{cite book|last=Jr|first=Frank J. Ayd,|title=Lexicon of psychiatry, neurology, and the neurosciences|year=2000|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia [u.a.]|isbn=978-0-7817-2468-5|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=ea_QVG2BFy8C&q=256|edition=2nd ed.}}</ref> При хората, които са използвали [[инхалант]]и също съществува значителен риск, като около 20% правят опит за самоубийство в даден момент, а повече от 65% го обмислят.<ref name=Drug2011/> [[Тютюнопушене|Пушенето на цигари]] се свързва с риск от самоубийство.<ref name=Hughes2008>{{cite journal|last=Hughes|first=JR|title=Smoking and suicide: a brief overview.|journal=Drug and alcohol dependence|date=2008 Dec 1|volume=98|issue=3|pages=169 – 78|pmid=18676099|doi=10.1016/j.drugalcdep.2008.06.003}}</ref> Няма много доказателства за това защо съществува тази връзка обаче има хипотеза, че хората, които са предразположени към пушене, са предразположени и към самоубийство, че пушенето предизвиква здравословни проблеми, които карат хората да изпитват желание да сложат край на живота си и че пушенето засяга химията в мозъка като причинява склонност към самоубийство.<ref name=Hughes2008/> [[Марихуана|Канабисът]] обаче, приеман самостоятелно, явно не повишава този риск.<ref name=Drug2011/>

 

[[Хазартна зависимост|Хазартната зависимост]] е свързана с повишена склонност към самоубийство и опити за това в сравнение с масовото население.<ref>{{cite book |first1=Stefano |last1=Pallanti |first2=Nicolò Baldini |last2=Rossi|first3=Eric |last3=Hollander |chapter=11. Pathological Gambling |editor1-first=Eric|editor1-last=Hollander |editor2-first=Dan J. | editor2-last=Stein |title=Clinical manual of impulse-control disorders |url=http://books.google.com/books?id=u2wVP8KJJtcC&pg=PA253 |year=2006|publisher=American Psychiatric Pub |isbn=978-1-58562-136-1 |page=253}}</ref> Между 12 и 24% от патологичните комарджии правят опит за самоубийство.<ref name=Oliv2008/> Процентът на самоубийствата сред техните съпруги е три пъти по-голям от този при масовото население.<ref name=Oliv2008>{{cite journal|last=Oliveira|first=MP|coauthors=Silveira, DX; Silva, MT|title=[Pathological gambling and its consequences for public health].|journal=Revista de saude publica|date=2008 Jun|volume=42|issue=3|pages=542 – 9|pmid=18461253}}</ref> Други фактори, които увеличават риска при хазартно зависимите, включват психични заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици.<ref>{{cite journal|last=Hansen|first=M|coauthors=Rossow, I|title=[Gambling and suicidal behaviour].|journal=Tidsskrift for den Norske laegeforening : tidsskrift for praktisk medicin, ny raekke|date=2008 Jan 17|volume=128|issue=2|pages=174 – 6|pmid=18202728}}</ref>

 

Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число<ref name=Tint2010/> [[хронична болка]],<ref>{{cite journal|last=Manthorpe|first=J|coauthors=Iliffe, S|title=Suicide in later life: public health and practitioner perspectives.|journal=International journal of geriatric psychiatry|date=2010 Dec|volume=25|issue=12|pages=1230 – 8|pmid=20104515|doi=10.1002/gps.2473}}</ref> травматично увреждане на мозъка,<ref>{{cite journal |author=Simpson GK, Tate RL |title=Preventing suicide after traumatic brain injury: implications for general practice |journal=Med. J. Aust. |volume=187|issue=4 |pages=229 – 32 |year=2007 |month=August|pmid=17708726|url=http://www.mja.com.au/public/issues/187_04_200807/sim11240_fm.html}}</ref> [[Рак (болест)|рак]],<ref name=Ang2012>{{cite journal|last=Anguiano|first=L|coauthors=Mayer, DK; Piven, ML; Rosenstein, D|title=A literature review of suicide in cancer patients.|journal=Cancer nursing|date=2012 Jul–Aug|volume=35|issue=4|pages=E14-26|pmid=21946906|doi=10.1097/NCC.0b013e31822fc76c}}</ref> [[хемодиализа]], [[ХИВ]], [[лупус]] и други.<ref name=Tint2010/> Диагнозата рак приблизително удвоява последващия риск от самоубийство.<ref name=Ang2012/> Широкото разпространение на засилена склонност към самоубийство продължава и след коригиране на депресивни заболявания и злоупотреба с алкохол. При хората с повече от едно заболяване рискът е особено висок. В Япония здравословните проблеми се сочат като първостепенна причина за самоубийство.<ref>{{cite book|last=Yip|first=edited by Paul S.F.|title=Suicide in Asia : causes and prevention|year=2008|publisher=Hong Kong University Press|location=Hong Kong|isbn=9789622099432|page=11|pages=http://books.google.ca/books?id=HuHQbtlyM40C&pg=PA11}}</ref>

 

Нарушения на съня като [[безсъние]]<ref>{{cite journal|last=Ribeiro|first=JD|coauthors=Pease, JL; Gutierrez, PM; Silva, C; Bernert, RA; Rudd, MD; Joiner TE, Jr|title=Sleep problems outperform depression and hopelessness as cross-sectional and longitudinal predictors of suicidal ideation and behavior in young adults in the military.|journal=Journal of Affective Disorders|date=2012 Feb|volume=136|issue=3|pages=743 – 50|pmid=22032872|doi=10.1016/j.jad.2011.09.049}}</ref> и [[сънна апнея]] са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията.<ref>{{cite journal|last=Bernert|first=RA|coauthors=Joiner TE, Jr; Cukrowicz, KC; Schmidt, NB; Krakow, B|title=Suicidality and sleep disturbances.|journal=Sleep|date=2005 Sep|volume=28|issue=9|pages=1135 – 41|pmid=16268383}}</ref> Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на [[настроение]]то, включително [[хипотиреоидизъм]], [[болест на Алцхаймер|Алцхаймер]], [[мозъчен тумор|мозъчни тумори]], лупус, както и странични ефекти от редица лекарства (като например [[Блокер (фармакология)|бета-блокери]] и [[стероид]]и).<ref name=EB2011/>

 

Редица психологически състояния повишават риска от самоубийство, в това число безнадеждност, загуба на насладата от живота, депресия и [[тревожност]].<ref name=Che2012/> Слабата способност за решаване на проблеми, загубата на уменията, които даден човек е имал и недостатъчният контрол на импулсите, също играят роля.<ref name=Che2012/><ref name=Joiner2005>{{cite journal|last=Joiner TE|first=Jr|coauthors=Brown, JS; Wingate, LR|title=The psychology and neurobiology of suicidal behavior.|journal=Annual review of psychology|year=2005|volume=56|pages=287 – 314|pmid=15709937|doi=10.1146/annurev.psych.56.091103.070320}}</ref> При по-възрастните хора е важно усещането, че са в тежест на другите.<ref name=Van2011>{{cite journal|last=Van Orden|first=K|coauthors=Conwell, Y|title=Suicides in late life.|journal=Current psychiatry reports|date=2011 Jun|volume=13|issue=3|pages=234 – 41|pmid=21369952|doi=10.1007/s11920-011-0193-3|pmc=3085020}}</ref><ref name=Van2011/>

 

Бедността се свързва с риск от самоубийство.<ref name=Stark2011>{{cite journal|last=Stark|first=CR|coauthors=Riordan, V; O'Connor, R|title=A conceptual model of suicide in rural areas.|journal=Rural and remote health|year=2011|volume=11|issue=2|page=1622|pmid=21702640}}</ref>Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство.<ref>{{cite journal|last=Daly|first=Mary|title=Relative Status and Well-Being: Evidence from U.S. Suicide Deaths|journal=Federal Reserve Bank of San Francisco Working Paper Series|date=Sept 2012|url=http://www.frbsf.org/publications/economics/papers/2012/wp12-16bk.pdf}}</ref> Над 200 000 земеделски производители в [[Индия]] са извършили самоубийство от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с дългове.<ref>{{cite news|last=Lerner|first=George|title=Activist: Farmer suicides in India linked to debt, globalization|url=http://articles.cnn.com/2010-01-05/world/india.farmer.suicides_1_farmer-suicides-andhra-pradesh-vandana-shiva?_s=PM:WORLD|accessdate=13 February 2013|newspaper=CNN World|date=Jan 5,2010}}</ref> В [[Китайска народна република|Китай]] вероятността за самоубийство е три пъти по-голяма в селските, отколкото в градските райони, като това донякъде се обяснява с финансовите затруднения в тази част на страната.<ref>{{cite journal|last=Law|first=S|coauthors=Liu, P|title=Suicide in China: unique demographic patterns and relationship to depressive disorder.|journal=Current psychiatry reports|date=2008 Feb|volume=10|issue=1|pages=80 – 6|pmid=18269899}}</ref>

 

 

Това задейства „лавина“ от самоубийства или подражателски самоубийства, известни като [[ефект на Вертер]], по името на главния герой от произведението на [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] – „''[[Страданията на младия Вертер]]''“, който се самоубива.<ref name=Sia2012/> Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина.<ref>{{cite journal |author=Stack S |title=Suicide in the media: a quantitative review of studies based on non-fictional stories |journal=Suicide Life Threat Behav |volume=35 |issue=2 |pages=121 – 33|year=2005 |month=April |pmid=15843330 |doi=10.1521/suli.35.2.121.62877 }}</ref> Оказва се, че докато новинарските медии имат значителен ефект, влиянието на развлекателните е съмнително.<ref>{{cite journal|author=Pirkis J |title=Suicide and the media

 

''Рационално самоубийство'' се нарича мотивираното отнемане на собствения живот,<ref name=Loue2008>{{cite book|last=Loue|first=Sana|title=Encyclopedia of aging and public health : with 19 tables|year=2008|publisher=Springer|location=New York, NY|isbn=978-0-387-33753-1|page=696|url=http://books.google.ca/books?id=rTMrB0AutLwC&pg=PA696}}</ref> въпреки че някои смятат, че самоубийството никога не е логично.<ref name=Loue2008/> Актът на отнемането на нечий живот за благото на другите е известен като ''алтруистично самоубийство''.<ref name=Moody2010>{{cite book|last=Moody|first=Harry R.|title=Aging : concepts and controversies|year=2010|publisher=Pine Forge Press|location=Los Angeles|isbn=978-1-4129-6966-6|page=158|url=http://books.google.ca/books?id=qj8GS77QAgwC&pg=PA158|edition=6th ed.}}</ref> Пример за това са по-възрастни хора, които сами отнемат живота си, за да оставят по-големи количества храна за по-младите хора в общността.<ref name=Moody2010/> В някои [[ескимоси|ескимоски]] култури това се приема като акт на уважение, смелост или мъдрост.<ref name=Hales2012/>

 

В [[Съединените американски щати]] 57% от самоубийствата включват използване на огнестрелни оръжия, като този метод се използва малко по-често от мъжете, отколкото от жените.<ref name=EB2011/> Следващата най-честа причина е обесването при мъжете и самоотравяне при жените.<ref name=EB2011/> Взети заедно тези методи представляват около 40% от самоубийствата в САЩ.<ref name=USStats2005>{{cite web|url=http://www.suicide.org/suicide-statistics.html |title=U.S. Suicide Statistics (2005) |accessdate=2008-03-24}}</ref> В [[Швейцария]], където почти всеки притежава огнестрелно оръжие, най-много самоубийства се извършват чрез обесване. <ref>{{cite book|last=Eshun|first=edited by Sussie|title=Culture and mental health sociocultural influences, theory, and practice|year=2009|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester, U.K.|isbn=9781444305814|page=301|url=http://books.google.ca/books?id=Y6uUDBBGqF4C&pg=PA301|coauthors=Gurung, Regan A.R.}}</ref> Скоковете с цел самоубийство са често явление в [[Хонконг]] и [[Сингапур]] и съставляват съответно 50 и 80% от случаите.<ref name=Yip2012/> В Китай най-често срещаният метод е приемът на пестициди.<ref name=WRVp196>{{cite book|last=Krug|first=Etienne|title=World Report on Violence and Health, Volume 1|year=2002|publisher=World Health Organization|location=Genève|isbn=9789241545617|page=196|pages=http://books.google.ca/books?id=db9OHpk-TksC&pg=PA196}}</ref> В Япония самоизкормването, известно като сепуку или харакири все още се практикува,<ref name=WRVp196/> но обесването е най-често използваният метод.<ref>{{cite book|last=(editor)|first=Diego de Leo|title=Suicide and euthanasia in older adults : a transcultural journey|year=2001|publisher=Hogrefe & Huber|location=Toronto|isbn=9780889372511|page=121}}</ref>

 

Не е известна основна обединяваща [[патофизиология]] нито за самоубийствата, нито за депресията.<ref name=EB2011/> Смята се обаче, че това се случва вследствие на взаимодействието на поведенчески, социално-екологични и психиатрични фактори.<ref name=Yip2012/>

 

Съществуват противоречиви мнения за ползите и вредите от [[антидепресант]]ите.<ref name=Hawton2012/> При младите хора по-новите антидепресанти като селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина изглежда увеличават риска от склонност към самоубийство от 25 на 1 000 до 40 на 1 000.<ref>{{cite journal|last=Hetrick|first=SE|coauthors=McKenzie, JE; Cox, GR; Simmons, MB; Merry, SN|title=Newer generation antidepressants for depressive disorders in children and adolescents.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2012 Nov 14|volume=11|pages=CD004851|pmid=23152227|doi=10.1002/14651858.CD004851.pub3}}</ref> При по-възрастните хора обаче те могат да намалят риска.<ref name=EB2011/> [[Литий|Литият]] се явява ефективен за намаляване на риска при хора с биполярно разстройство и еднополюсна депресия до почти същите нива както при масовото население.<ref>{{cite journal|last=Baldessarini|first=RJ|coauthors=Tondo, L; Hennen, J|title=Lithium treatment and suicide risk in major affective disorders: update and new findings.|journal=The Journal of clinical psychiatry|year=2003|volume=64 Suppl 5|pages=44 – 52|pmid=12720484}}</ref><ref>{{cite journal|last=Cipriani|first=A|coauthors=Pretty, H; Hawton, K; Geddes, JR|title=Lithium in the prevention of suicidal behavior and all-cause mortality in patients with mood disorders: a systematic review of randomized trials.|journal=The American Journal of Psychiatry|date=2005 Oct|volume=162|issue=10|pages=1805 – 19|pmid=16199826|doi=10.1176/appi.ajp.162.10.1805}}</ref>

 

{{основна|Епидемиология на самоубийствата}}

[[File:Self-inflicted injuries world map - Death - WHO2004.svg|thumb|left|Брой на самонараняванията на 100 000&nbsp;жители по света през 2004 г.<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html |title=Изчисления на СЗО за болестите и уврежданията |година=2009 |дейност=Световната здравна организация}}</ref>

Броят на самоубийствата варира в широки граници в различните страни и в течение на времето.<ref name=Var2012>{{cite journal|last=Värnik|first=P|title=Suicide in the world.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Mar|volume=9|issue=3|pages=760 – 71|pmid=22690161|doi=10.3390/ijerph9030760|pmc=3367275}}</ref> Процентът смъртните случаи от самоубийство през 2008 г. е бил: [[Африка]] – 0,5%, [[Югоизточна Азия]] – 1,9%, [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] – 1,2% и Европа – 1,4%.<ref name=Var2012/> Процентни дялове при 100 000 души: [[Австралия]] – 8,6, [[Канада]] – 11,1, Китай – 12,7, Индия – 23,2, [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено кралство]] – 7,6, Съединени щати – 11,4.<ref>{{cite web|title=Deaths estimates for 2008 by cause for WHO Member States|url=http://www.who.int/healthinfo/global_burden_disease/estimates_country/en/index.html|publisher=World Health Organization|accessdate=10 February 2013}}</ref> Самоубийството се нарежда на десето място сред водещите причини за смъртност в Съединените щати през 2009 г. с около 36 000 случая за една година.<ref>{{cite journal|last=Haney|first=EM|coauthors=O'Neil, ME; Carson, S; Low, A; Peterson, K; Denneson, LM; Oleksiewicz, C; Kansagara, D|title=Suicide Risk Factors and Risk Assessment Tools: A Systematic Review|date=2012 Mar|pmid=22574340}}</ref> В спешните отделения годишно попадат около 650 000 души защото са се опитали да се самоубият.<ref name=EB2011/> Най-високи са нивата в [[Литва]], Япония и [[Унгария]].<ref name=Var2012/> Страните с най-високи абсолютни стойности на броя на самоубийствата са Китай и Индия, на които се падат около половината от общия брой от случаите.<ref name=Var2012/> В Китай самоубийствата се петата най-важна причина за смъртност.<ref name=China2009/>

 

{{Double image|right|Suicide world map - 2009 Male.svg|200|Suicide world map - 2009 Female,2.svg|200|Брой на самоубийствата на 100 000 души, мъже (ляво) и жени (дясно) (данни от 1978 – 2008 г.)

{{колони|4|

В западния свят мъжете умират три до четири пъти по-често в резултат на самоубийство от жените, макар че жените правят четири пъти повече опити.<ref name=Var2012/><ref name=EB2011/> Смята се, че причината за това е, че мъжете използват по-смъртоносни средства, с които да сложат край на живота си.<ref name=Sue2012>{{cite book|last=Sue|first=David Sue, Derald Wing Sue, Diane Sue, Stanley|title=Understanding abnormal behavior|publisher=Wadsworth/Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-83459-3|page=255|url=http://books.google.ca/books?id=mTs--Kt-9a0C&pg=PA255|edition=Tenth ed., [student ed.]}}</ref> Тази разлика е дори още по-очебийна при хората на възраст над 65 години, където десет пъти повече мъже прибягват до самоубийство от жените.<ref name=Sue2012/> Китай има един от най-високите проценти на самоубийство сред жените в света и е единствената държава, в която те са по-високи от тези при мъжете (коефициент 0,9).<ref name=Var2012/><ref name=China2009>{{cite journal|last=Weiyuan|first=C|title=Women and suicide in rural China.|journal=Bulletin of the World Health Organization|date=2009 Dec|volume=87|issue=12|pages=888 – 9|pmid=20454475|doi=10.2471/BLT.09.011209|pmc=2789367}}</ref> В [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] броят на самоубийствата на мъже спрямо жени е почти еднакъв.<ref name=Var2012/> Броят на самоубийствата при жените е най-висок в [[Южна Корея]] – 22 на 100 000, като броят им е висок в Югоизточна Азия и Западнотихоокеанския регион като цяло.<ref name=Var2012/>

 

В много страни броят на самоубийствата е най-голям сред хората на средна възраст<ref name=Pit2012>{{cite journal|last=Pitman|first=A|coauthors=Krysinska, K; Osborn, D; King, M|title=Suicide in young men.|journal=Lancet|date=2012 Jun 23|volume=379|issue=9834|pages=2383 – 92|pmid=22726519|doi=10.1016/S0140-6736(12)60731-4}}</ref> или сред по-възрастните.<ref name=Yip2012>{{cite journal|last=Yip|first=PS|coauthors=Caine, E; Yousuf, S; Chang, SS; Wu, KC; Chen, YY|title=Means restriction for suicide prevention.|journal=Lancet|date=2012 Jun 23|volume=379|issue=9834|pages=2393 – 9|pmid=22726520|doi=10.1016/S0140-6736(12)60521-2}}</ref> Абсолютният брой на самоубийствата обаче е най-голям при тези на възраст между 15 и 29 години, което се дължи на броя на лицата в тази възрастова група.<ref name=Var2012/> В Съединените щати той е най-голям сред мъжете от [[европеидна раса|европеидната раса]] на възраст над 80 години, макар че по-младите хора все по-често правят опити за самоубийство.<ref name=EB2011/> Това е втората най-често срещана причина за смъртта сред [[юношество|юношите]],<ref name=Hawton2012>{{cite journal|last=Hawton|first=K|coauthors=Saunders, KE; O'Connor, RC|title=Self-harm and suicide in adolescents.|journal=Lancet|date=2012 Jun 23|volume=379|issue=9834|pages=2373 – 82|pmid=22726518|doi=10.1016/S0140-6736(12)60322-5}}</ref> като при младите мъже е на второ място само след смъртта вследствие на нещастни случаи.<ref name=Pit2012/> При младите мъже в развития свят самоубийството е причина за близо 30% от смъртността.<ref name=Pit2012/> В развиващите се страни нивата са сходни, но има по-малък дял от общия брой на смъртните случаи, заради високите нива на смъртни случаи от други видове [[травма|травми]].<ref name=Pit2012/> В Югоизточна Азия за разлика от други части на света, смъртните случаи в резултат на самоубийство са по-чести сред младите, отколкото сред по-възрастните жени.<ref name=Var2012/>

 

[[File:106 Conrad Cichorius, Die Reliefs der Traianssäule, Tafel CVI.jpg|thumb|200px|Самоубийството на Децебал от [[Траянова колона|Траяновата колона]]]]

В [[Древна Атина]] самоубилите се без одобрението на държавата са били лишавани от всички почести на нормалното погребение. Самоубиецът е бил погребван сам в околностите на града без надгробен камък или плоча.<ref>{{cite book|last=Szasz|first=Thomas|title=Fatal freedom : the ethics and politics of suicide|year=1999|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-275-96646-1|page=11|url=http://books.google.ca/books?id=5AqzlMdurkcC&pg=PA11}}</ref> В [[Древна Гърция]] и в [[Древен Рим|Древния Рим]] самоубийството е било смятано за приемлив метод в случай на военно поражение.<ref name=Maris2000/> В Древния Рим, макар самоубийството първоначално да е било позволено, по-късно е било класифицирано като престъпление срещу държавата заради икономическите последствия от него.<ref>{{cite book|last=Dickinson|first=Michael R. Leming, George E.|title=Understanding dying, death, and bereavement|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-0-495-81018-6|page=290|url=http://books.google.ca/books?id=L8ETDRsB8ZYC&pg=PA290|edition=7th ed.}}</ref> В указ издаден от [[Луи XIV]] през 1670 г. наказанието е било дори още по-тежко – тялото на починалия човек било разнасяно по улиците обърнато с лицето надолу и след това било обесвано или хвърляно на бунището. Освен това цялото имущество на човека било конфискувано.<ref>{{cite book|first=ed. by W.S.F. Pickering|title=Durkheim's Suicide : a century of research and debate|year=2000|publisher=Routledge|location=London [u.a.]|isbn=978-0-415-20582-5|page=69|url=http://books.google.ca/books?id=9KQO6dGY1cwC&pg=PA69|edition=1. publ.}}</ref><ref name=Maris540>{{cite book|last=Maris|first=Ronald|title=Comprehensive textbook of suicidology|year=2000|publisher=Guilford Press|location=New York [u.a.]|isbn=978-1-57230-541-0|page=540|url=http://books.google.ca/books?id=Zi-xoFAPnPMC&pg=PA540}}</ref> Исторически в християнската църква хората направили опит за самоубийство били [[Отлъчване от църквата|отлъчвани]], а онези, които умирали при опит за самоубийство, били погребвани извън осветените гробища.<ref name=McL2007/> В края на XIX век във [[Великобритания (остров)|Великобритания]] опитът за самоубийство бил обявен за еквивалентен на опит за убийство и можело да бъде наказан с обесване.<ref name=McL2007/> В Европа през XIX век гледната точка към самоубийството се променила и на него вече се гледало не като на грях, а като на причинено от [[лудост]].<ref name=Maris540/>

 

[[File:Wakisashi-sepukku-p1000699.jpg|thumb|Нож ''[[танто]]'', подготвен за ''[[сепуку]]''.]]

В повечето западни страни самоубийството вече не е [[престъпление]],<ref>{{cite book|last=White|first=Tony|title=Working with suicidal individuals : a guide to providing understanding, assessment and support|year=2010|publisher=Jessica Kingsley Publishers|location=London|isbn=978-1-84905-115-6|page=12|url=http://books.google.ca/books?id=p_ZvK-DBYfIC&pg=PT12}}</ref> каквото обаче то е било в повечето западноевропейски страни от [[средновековието]] поне до началото на XIX век.<ref>{{cite book|last=Paperno|first=Irina|title=Suicide as a cultural institution in Dostoevsky's Russia|year=1997|publisher=Cornell university press|location=Ithaca|isbn=978-0-8014-8425-4|page=60|url=http://books.google.ca/books?id=m3pqf8f-6bMC&pg=PA60}}</ref> Много ислямски държави го заклеймяват като криминално престъпление.<ref name="Islam2006"/>

В Съединените щати самоубийството не е незаконно, но може да доведе до наказателна отговорност за онези, които се опитат да сложат край на живота си.<ref name=McL2007>{{cite book|last=McLaughlin|first=Columba|title=Suicide-related behaviour understanding, caring and therapeutic responses|year=2007|publisher=John Wiley & Sons|location=Chichester, England|isbn=978-0-470-51241-8|page=24|url=http://books.google.ca/books?id=I2FJRbekdC8C&pg=PA24}}</ref> Евтаназията е легализирана в щатите [[Орегон]]<ref>{{cite web|url=http://www.leg.state.or.us/ors/127.html |title=Chapter 127.800 – 995 The Oregon Death with Dignity Act|publisher=[[Oregon State Legislature]]}}</ref> и [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref>{{cite news|title=Chapter 70.245 RCW, The Washington death with dignity act|url=http://apps.leg.wa.gov/RCW/default.aspx?cite=70.245|work=[[Washington State Legislature]]}}</ref>

 

[[File:A Hindoo Widow Burning Herself with the Corpse of her Husband.jpg|thumb| [[Индуизъм|Индуистка]] вдовица, която доброволно изгаря на кладата заедно с тялото на своя съпруг – 30-те години на XX в.]]

В повечето течения на [[християнството]] самоубийството се смята за грях въз основа преди всичко на писанията на влиятелни християнски мислители от средновековието като [[Августин Блажени]] и [[Тома Аквински]]. Самоубийството обаче не е било смятано за грях във византийския християнски [[Corpus Iuris Civilis]] (Юстинианов кодекс) например.<ref>{{cite web |author=Dr. Ronald Roth, D.Acu. |url=http://www.acu-cell.com/suicide.html|title=Suicide & Euthanasia – a Biblical Perspective |publisher=Acu-cell.com|accessdate=2009-05-06}}</ref><ref>{{cite web |url= http://www.clas.ufl.edu/users/nholland/suicide.htm|title=Norman N. Holland, Literary Suicides: A Question of Style |publisher=Clas.ufl.edu|accessdate=2009-05-06}}</ref> В католическата доктрина спорът се основава на [[Десетте Божи заповеди|заповедта]] ''„Не убивай“'' (наложена в [[Новия завет]] от [[Иисус Христос|Исус Христос]] в [[Евангелие от Матей|Матей 19:18]]), както и идеята, че животът е дар от Бога, който не трябва да бъде отхвърлян и че самоубийството противоречи на „природния закон“ и по този начин се намесва в Божия план за света.<ref>{{cite web |url=http://www.scborromeo.org/ccc/p3s2c2a5.htm#2280 |title=Catechism of the Catholic Church – PART 3 SECTION 2 CHAPTER 2 ARTICLE 5 |publisher=Scborromeo.org |date=1941-06-01|accessdate=2009-05-06}}</ref>

В [[исляма]] самоубийството е недопустимо.<ref name="Islam2006"/> В [[индуизъм|индуизма]] като цяло на самоубийството не се гледа с добро око и в съвременното индуистко общество то се смята за също толкова грешно, колкото и убийството на друг човек. Индуистките писания гласят, че онзи, който се самоубие, ще премине в света на духовете и ще се лута по земята до настъпването на времето, когато той би починал, ако не се беше самоубил.<ref>Hindu Website. [http://www.hinduwebsite.com/hinduism/h_suicide.asp Hinduism and suicide]</ref> Индуизмът обаче приема правото на човека животът му да бъде прекратен чрез ненасилствено постене до смърт, наречено ''[[прайопавеса]]''.<ref name="hindu">{{cite web |url=http://www.bbc.co.uk/religion/religions/hinduism/hinduethics/euthanasia.shtml|title= Hinduism –Euthanasia and Suicide|date= 2009-08-25|publisher= BBC}}</ref> Прайопавесата обаче е строго забранена за хора, у които не е останало никакво желание или амбиция за живот и които нямат никакви отговорности за остатъка от него.<ref name="hindu" /> В [[Джайнизъм|джайнизма]] има подобна практика, наречена ''[[сантара]]''. В индуисткото общество през средните векове сред вдовиците е била разпространена практиката [[Сати (практика)|''сати'']] или самопожертвувание.

 

[[File:The way out.jpg|thumb|''Изходът или [[Суицидна идеация]]'', [[Джордж Гри]], 2007]]

Възникват редица въпроси във връзка с [[философията]] на самоубийството, в това число какво представлява то, дали може да бъде разглеждано като разумен избор или не и проблемът за неговата морална допустимост.<ref name="StanfordSuicide">{{cite web |url=http://plato.stanford.edu/entries/suicide/ |title=Suicide (Stanford Encyclopedia of Philosophy) |publisher=Plato.stanford.edu |accessdate=2009-05-06}}</ref> Философските аргументи по отношение на това дали самоубийството може да бъде морално приемливо или не варират от силно против (разглеждайки го като неетично и неморално) до разбирането му като свещено право на човека (дори и на млади и здрави лица), който вярва, че разумно и напълно съзнателно е достигнал до решението да сложи край на собствения си живот.

Сред противниците на самоубийството са християнски философи като Августин Блажени и Тома Аквински,<ref name="StanfordSuicide" /> [[Имануел Кант]]<ref>Kant, Immanuel. (1785) ''Kant: The Metaphysics of Morals'', M. Gregor (trans.), Cambridge: Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-56673-5. p177.</ref> и [[Джон Стюарт Мил]], но последното е доста спорно. Мил се съсредоточава върху важността на [[свобода]]та и независимостта и това означава, че той отхвърля възможности за избор, които не биха позволили на човека да взема самостоятелни решения в бъдеще.<ref>{{cite journal | author = Safranek John P | year = 1998 | title = Autonomy and Assisted Suicide: The Execution of Freedom | journal = The Hastings Center Report |volume = 28 | issue = 4| page = 33 }}</ref> Други разглеждат самоубийството като напълно нормален въпрос на личен избор. Поддръжниците на тази позиция настояват, че никой не бива да бъде принуждаван да страда против собствената си воля, особено при неизлечима болест, умствено заболяване или старост, при които няма никаква възможност за подобряване. Те отхвърлят убеждението, че самоубийството винаги е неоправдано, като изтъкват контрааргумента, че то може да бъде основателно последно средство за подложените на значителна болка или травма.<ref>Raymond Whiting: A natural right to die: twenty-three centuries of debate, pp. 13 – 17; Praeger (2001) ISBN 0-313-31474-8</ref> По-силна позиция би изтъкнала аргумента, че на хората трябва да им бъде позволено самостоятелно да избират дали да умрат, независимо дали страдат, или не. Сред изтъкнатите поддръжници на тази научна школа са шотландският емпирик [[Дейвид Хюм]]<ref name="StanfordSuicide" /> и американският биоетик [[Джейкъб М. Епъл|Джейкъб Епъл]].<ref name=pmid17649899 /><ref>[[Wesley J. Smith]], Death on Demand: The assisted-suicide movement sheds its fig leaf, ''The Weekly Standard'', June 5, 2007</ref>

 

[[Image:Alexandre-Gabriel Decamps - The Suicide - Walters 3742.jpg|thumb|На това платно от Александър-Габриел Декан палитрата, пистолетът и бележката, лежащи на пода, предполагат че трагичното събитие току-що се е случило – художник е отнел собствения си живот.<ref>{{cite web|publisher= [[The Walters Art Museum]] |url=http://art.thewalters.org/detail/1589 |title= The Suicide}}</ref>]]

Самоубийството е оправдавано в много култури и [[субкултура|субкултури]]. [[Японски сили за самоотбрана|Японските сили за самоотбрана]] по време на [[Втората световна война]] са насърчавали и възхвалявали атаките на камикадзе, които са представлявали самоубийствени атаки на военни пилоти от Японската империя срещу корабите на Антихитлеристката коалиция в заключителните етапи на Тихоокеанската кампания през Втората световна война. Японското общество като цяло е било описвано като „толерантно“ към самоубийствата<ref name="ozawa-desilva">{{cite journal|last=Ozawa-de Silva|first=C|title=Too lonely to die alone: internet suicide pacts and existential suffering in Japan.|journal=Culture, medicine and psychiatry|date=2008 Dec|volume=32|issue=4|pages=516 – 51|pmid=18800195|doi=10.1007/s11013-008-9108-0}}</ref> (виж [[Самоубийството в Япония]]).

Търсенето на информация за самоубийството в [[интернет]] показва уебстраници, които в 10 – 30% от случаите насърчават или подпомагат опитите за самоубийство.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Съществува известно безпокойство, че такива сайтове могат да тласнат предразположените да прекрачат границата.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Някои хора създават самоубийствени пактове онлайн или с вече съществуващи приятели, или с хора, които наскоро са срещнали в [[чат]]овете или в интернет форумите.<!-- <ref name=Dur2011/> --> Интернет обаче може също така да помогне за предотвратяване на самоубийството чрез осигуряване на социална среда на изолираните.<ref name=Dur2011>{{cite journal|last=Durkee|first=T|coauthors=Hadlaczky, G; Westerlund, M; Carli, V|title=Internet pathways in suicidality: a review of the evidence.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2011 Oct|volume=8|issue=10|pages=3938 – 52|pmid=22073021|doi=10.3390/ijerph8103938|pmc=3210590}}</ref>

 

Някои забележителности са станали известни заради високия брой опити за самоубийство.<ref name=Robinson2012/> Сред тях са мостът [[Голдън Гейт]], японската гора [[Аокигахара]],<ref>{{cite book|last=Robinson|first=ed. by Peter|title=Research themes for tourism|year=2010|publisher=CABI|location=Oxfordshire [etc.]|isbn=978-1-84593-684-6|page=172|url=http://books.google.ca/books?id=219aFMSRPqgC&pg=PA172|coauthors=Heitmann, Sine; Dieke, Peter}}</ref> [[Бийчи Хед]] в Англия,<ref name=Robinson2012>{{cite book|last=Robinson|first=edited by David Picard, Mike|title=Emotion in motion : tourism, affect and transformation|publisher=Ashgate|location=Farnham, Surrey|isbn=978-1-4094-2133-7|page=176|url=http://books.google.ca/books?id=PjuY_4Vy_UUC&pg=PT176}}</ref> и [[Виадукт Принц Едуард|виадуктът Принц Едуард]] в [[Торонто]].<ref name=Dennis2008>{{cite book|last=Dennis|first=Richard|title=Cities in modernity : representations and productions of metropolitan space, 1840 – 1930|year=2008|publisher=Cambridge Univ. Press|location=Cambridge [u.a.]|isbn=978-0-521-46841-1|page=20|url=http://books.google.ca/books?id=Gq9_uNNkmKUC&pg=PA20|edition=Repr.}}</ref>

 

От неговото построяване през 1937 до 2010 г. от моста Голдън Гейт Бридж са скочили и са се самоубили повече от 1300 души.<ref name=McDougall2010>{{cite book|last=McDougall|first=Tim|title=Helping children and young people who self-harm : an introduction to self-harming and suicidal behaviours for health professionals|year=2010|publisher=Routledge|location=Abingdon, Oxon|isbn=978-0-415-49913-2|page=23|url=http://books.google.ca/books?id=2VfP1-o0BgcC&pg=PA23|coauthors=Armstrong, Marie; Trainor, Gemma}}</ref> На много места, където често стават самоубийства, са изградени прегради, за да ги препятстват.<ref name=Bateson2008>{{cite book|last=Bateson|first=John|title=Building hope : leadership in the nonprofit world|year=2008|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-313-34851-8|page=180|url=http://books.google.ca/books?id=GUzq5qNegkYC&pg=PA180}}</ref> Сред тях са [[Сияещият воал]] в [[Торонто]],<ref name=Dennis2008/> и преградите на [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] в [[Париж]] и [[Емпайър Стейт Билдинг]] в [[Ню Йорк]].<ref name=Bateson2008/> През 2011 г. в строеж е била и преграда на моста Голдън Гейт.<ref name=Miller2011>{{cite book|last=Miller|first=David|title=Child and Adolescent Suicidal Behavior: School-Based Prevention, Assessment, and Intervention|year=2011|isbn=978-1-60623-997-1|page=46|url=http://books.google.ca/books?id=bAHcIUDoVEoC&pg=PA46}}</ref> Като цяло изглежда, че те са много ефективни.<ref name=Miller2011/>

 

Тъй като самоубийството изисква предумишлен опит някой да умре, според някои това не може да се каже за живи същества, различни от човека.<ref name=Maris2000>{{cite book|last=Maris|first=Ronald|title=Comprehensive textbook of suicidology|year=2000|publisher=Guilford Press|location=New York [u.a.]|isbn=978-1-57230-541-0|pages=97 – 103|url=http://books.google.ca/books?id=Zi-xoFAPnPMC&pg=PA97}}</ref> Самоубийствено поведение е било наблюдавано при [[салмонела]]та, опитваща се да победи конкурентните [[бактерии]] като предизвиква реакция на [[имунна система|имунната система]] срещу тях.<ref>{{Cite journal|url=http://www.nytimes.com/2008/08/26/science/26obsalm.html?ref=science|title=In Salmonella Attack, Taking One for the Team|author=Chang, Kenneth|date=August 25, 2008|publisher=New York Times|postscript=<!--None-->}}</ref> Изграждане на самоубийствени прегради от работничките е наблюдавано при бразилските мравки ''[[Forelius pusillus]]'', където малка група мравки напуска сигурността на гнездото след като всяка вечер запечатва входа отвън.<ref>{{cite journal|title=Preemptive Defensive Self-Sacrifice by Ant Workers|url=http://www.cyf-kr.edu.pl/~rotofils/Tofilski_etal_2008.pdf|format=PDF|author=Tofilski,Adam; Couvillon, MJ;Evison, SEF; Helantera, H; Robinson, EJH; Ratnieks, FLW|year=2008|volume=172|pmid=18928332|issue=5|journal=The American Naturalist|doi=10.1086/591688|pages=E239–E243}}</ref>

 

Има пословични примери за самоубиващи се [[кучета]], [[коне]] и [[делфини]], макар и доказателствата за това да са недостатъчно убедителни.<ref>{{Cite journal|title=Do Animals Commit Suicide? A Scientific Debate|date=Mar. 19, 2010|author=Nobel, Justin|publisher=Time|url=http://www.time.com/time/health/article/0,8599,1973486,00.html|postscript=<!--None-->}}</ref> Самоубийствата сред животните са слабо проучени от науката.<ref>{{Cite journal|doi=10.1111/j.1749-6632.1997.tb52352.x|title=Suicide Research|first2=J. John|last2=Mann|url=http://www3.interscience.wiley.com/journal/120752899/abstract|author=Stoff, David|journal=Annals of the New York Academy of Sciences|publisher=Annals of the New York Academy of Sciences|volume=836|issue=Neurobiology of Suicide, The : From the Bench to the Clinic|year=1997|pages=1 – 11|postscript=<!--None-->|bibcode = 1997NYASA.836....1S }}</ref>

 

Пример за масово самоубийство е ''религиозното самоубийство'' в „Джоунстаун“ през 1978 г., при което 918 членове на Храма на народите – американски [[култ]], оглавяван от [[Джим Джоунс]] сложили край на живота си като пили от гроздова напитка Флейвър Ейд „подправена“ с [[цианкалий|цианид]].<ref>Hall 1987, p.282</ref><ref name="tape">[http://jonestown.sdsu.edu/AboutJonestown/Tapes/Tapes/DeathTape/death.html „Jonestown Audiotape Primary Project.“] ''Alternative Considerations of Jonestown and Peoples Temple''. San Diego State University.{{cite web| url=http://www.webcitation.org/5vybbZjSY|date =2011-01-24}}</ref><ref>"1978:[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/november/18/newsid_2540000/2540209.stmMassSuicide Leaves 900 Dead]". Retrieved 9 November 2011.</ref> Повече от 10 000 японски цивилни са се самоубили през последните дни на [[Битка за Сайпан|Битката за Сайпан]] през 1944 г., някои от които са скочили от „Скалата на самоубийците“ и скалата Банзай.<ref>John Toland, ''The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire 1936 – 1945'', Random House, 1970, p. 519</ref>

 

 

{{Убийство}}

'''Самоубийството''' ({{lang-la|sui caedere}}, ''да убиеш сам себе си'') е доброволният, съзнателен акт, с който някой ([[човек]] или друго живо същество) отнема собствения си [[живот]].