Яребична: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м : ''За боевете на Македонския фронт през 1918 вижте Яребична (битка).'' |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
== География ==
'''Информацията е от Теодора Панчелиева, родена в с.Яребична.''' Село Яребична, където съм родена преди се е наричало Малка Франга на името на създателя си. (Двама братя французи се заселват, единият, по-големият – в Голяма Франга, сега с. Каменар, а по-малкия в Малка Франга, сега с. Яребично – защото има много яребици.)
Селото се състоеше от 80 къщи с 350 жители. Китон и красиво, сгушило се преди да навлезеш в гора Батова.
== История ==
== Културни и природни забележителности ==
В селото се отглеждаха много животни. Имаше тепавица, казани за ракия. Всяка къща се стремеше да бъде по-красива и подредена от съседните, да има повече животни – овце, крави, коне, кокошки и др. Жителите живееха задружно. Празниците бяха много: седенки, вечеринки, сборове, лазаруване, коледуване, суровакане, общоселски трапези, курбани за здраве, молебени, Кукеровден, кушии и т. н. Най-голям беше празникът Рождество Христово – Коледа. Във всеки дом се колеше прасето преди Коледа. Срещу празника домакините месеха краваи и гевречета за коледарите с подходящи обредни украси. Нижеха пуканки за калпаците на коледарите, приготвяха подаръци от сланина и месо за коледарите. След полунощ коледарите започваха обхождането на къщите с песни на уста. Щом прекрачеха прага на къщата, започваха да пеят подходящи песни за моми, ергени, младоженци. Станеникът, който беше моят незабравим баща, казваше молитвата и благославяше стопаните. Накрая стопанката дарява с краваи станеника и с гевречата набучва тоягите на коледарите, дарява с месо и сланина определения коледар, който мяучи като котка. Почерпват ги с вино и ги изпращат к много обич.
На следващия ден към 10 часа сутринта всички коледари се събират в хоремага (кръчмата) заедно със съселяните си и започват да наддават краваите. Който кравай е най-красив, обявяват името на стопанката. Парите от краваите даряваха на читалището и училището за организационна дейност. Всяка година нашият кравай беше най-красивия. (В средата правехме подходяща коледна украса – овце, агнета, кошара, наоколо ограда от чимширови клонки, оплетени с нанизани пуканки. Със същия модел кравай аз се явих на една изложба, организирана от училището на Росен в Морското казино-Варна и спечелих Първа награда.) След като завърши наддаването на краваите всички се прибираха по домовете си за тържествения обяд: обреден кравай, кебап от свинско месо, бахур, сладкиши. На следващия ден баща ми и майка ми започваха процедурата за топене на маста и приготвяне на джумерки, на които баща ми беше експерт. Изваждаше ги, когато станат бледорозови, отцеждаше ги в гевгир и поръсваше с подправки: сол, черен пипер, чубрица, червен пипер., след което мама ги пълнеше в буркани и заливаше с мас. Така изтрайваха до пролетта и лятото. Мама пък беше специалист по създърмата. Тя я правеше вълшебна с подправки след което я пълнеше в тенекия и заливаше с мас. По време на жътва отваряха тенекията и готвеха гозбите със саздърма. Освен тези вкусотии приготвяха и сланина, солена и варена в зелева чорба и оваляна в червен пипер и завита в тензух да се суши, наденици от смляно свинско месо, бахур, пача от главата, с която пълнеха дебелото черво и я притискаха да се сплеска и най-вече специалитетът на татко “Еленски сушен бут”. За всички тези вкусотии съм запазила рецептите за моите деца, внуци и правнуци.
Незабравим ще остане споменът ми и за Нова година – Васильовден – Сурваки. Предния ден баща ми ходеше в гората да нареже дрянови пръчки с пъпки за баницата с късмети и за суровачки. С брат ми събирахме станиол от бонбони, различни цветни хартии, сушени плодове, пуканки за украса на суровачките. Стремяхме се нашите суровачки да станат най-красиви През цялата нощ срещу Сурваки почки не заспивахме. Рано сутринта суровакахме първо нашите майка и татко с думите : “ Сурва, сурва, весела година!/ Червена ябълка в градина!/ Житен клас на нива!/ Сурва весела година!/ До година, до амина!”
След това отивахме да суровакаме близки и роднини, които ни даряваха пари, носни кърпички, плодове, орехи, бадеми. Когато приключехме със суровакането, се прибирахме вкъщи, преброявахме събраното и си го деляхме поравно, по братски. В това време мама беше направила баницата с късмети и сготвила петел-яхния. Баща ми сгряваше ракия със захар и сядахме на трапезата. Поздравявахме се с “Честита нова година!”, татко завъртваше тавата с баницата и всеки си вземаше парчето пред себе си, за да види късмета си: къща, кон, крави, кокошки, агне, овца и т. н. ,учение, здраве, обич. Прекрасно беше!
Друг съществен празник беше Гергьовден. Във всеки дом се колеше първороденото агне, закичено със зеленина, вратите на дворовете също закичени със зеленина. Фурните за печене на агнетата се палеха от сутринта, за да стане много жар. Домакините подготвяха пълнежа за агнетата, зашиваха ги и ги слагаха в големи тави и веднага в горещата фурна.Затваряха вратата на фурната, замазваха я с кал, за да се задушат агнетата. Тъй като мама се оказа най-голямата специалистка за пълнено печено агне, всички съседки се консултираха с нея и печаха агнетата в нашата фурна, която събираше по пет тави. Печенето продължаваше 4-5 часа. И така на този ден във всеки дом ухаеше на печено агне. Всички деца се люлеехме за здраве и теглехме на кантар, за да узнаем теглото си. Голяма веселба ставаше.
Друг голям празник беше Възкресение Господне – Великден. Домакините още в четвъртък боядисваха яйцата, почистваха домовете си, месеха козунаци и обредни хлябове. Това беше голям ритуал. Вечерта срещу Великден всички отивахме на църква и в 12 часа обикаляхме заедно със свещеника църквата с думите: “Христос возкресе!” и отговор “Во истина возкресе!” След което си чукахме червени яйца помежду си. На сутринта във всеки дом се ядяха козунаци с мляко, кафе и яйца. На обяд обреден хляб и печено агне. На гости по обичая ни идваха семействата, на които бяхме кръстници с козунаци и яйца. Много хубави спомени имам и от другите празници – лазаруване, конни надбягвания на Тодоровден, Кукеровден, вечеринките, общоселските трапези, курбаните за здраве. Особено от общоселския сбор (панаир). Организираха се борби, конни надбягвания, надпявания, голямото хоро, което се извиваше на площада пред църквата. Много весело беше.
Друг спомен, който никога няма да забравя е как през лятото, когато мама оставаше вкъщи да омеси хляб за седмицата, обичаше да прави изненади на баща ми и жътварите, като изпращаше мен и брат ми да им занесем селски наместник или топчете (баница със втасало тесто с яйца и сирене) и ошав от сливи, зарзали или шербет (вода, захар и оцет). С нетърпение ни очакваха да им занесем прясна студена вода от селската чешма, за която ни изпращаха, а изведнъж – изненада – наместник и ошав.Такава беше мама.
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
В село Яребична израснаха много видни личности като:
1. Тодор Янакиев – народен представител
2. Иван Янакиев – убит на фронта
3. Алекси Иванов – експерт счетоводител в община Варна
4. Желю Георгиев – заслужил учител
5. Ради Иванов – капитан на кораб
6. Софка Павлова – учителка
7. Здравка Алексиева – учителка
8. Мария Алексиева – акушерка
9. Живка Георгиева – медицинска сестра
10. Желязко Стоянов – офицер в полицията
11. Желязко Ж. Петков – строителен инженер
12. Тодорка Желева – икономист
13. Христо Иванов – икономист
14. Желязка Петрова – счетоводител
15. Тодорка Минева – учителка
16. Руска Минева – учителка
17. Марина Стайкова – счетоводител
И още много със средно и специално образование. Всички се справят на работните си места много отговорно и с голям заряд. Винаги са били сред първите, защото предците ни възпитаваха в този дух на достойнство, честност и преданост.
<!-- == Литература == -->
| |||