Мидхат паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
== Биография ==
Той е син на [[кадия]]та Мехмед Ешреф, родом от [[Русе|Русчук]], изявен привърженик на реформите. Прекарва детството си в [[Цариград]], [[Видин]] и [[Ловеч]] и получава добро за условията на империята образование. Владее няколко чужди езика. През [[1844]] г. става секретар на [[Фаик ефенди]] и го придружава в [[Сирия]] за три години. Завръща се в [[Цариград]] на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на [[Висока порта|Високата порта]]. През [[1854]] г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Великият везир Кабръслъ Мехмед паша го натоварва с тежката, възприемана като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството в румелийските провинции. В резултат на шестмесечните усилия на Митхад паша са заловени 284 разбойници, някои от които са наказани със смърт. Приема се, че най-успешни са действията му по омиротворяване в районите на Шумен и Сливен.<ref>Бакърджиева, Теодора. На крачка през времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822 – 1884), Русе, 2009, с. 36.</ref> В 1857 е изпратен в Търново като поредния правителствен анкетьор, чиято задача е да разследва конфликта между гръцкия владика Неофит Византиос и българското население. По заповед на Митхад паша арестуваните по обвинения от страна на владиката български първенци са освободени, а в резултат от доклада му самият владика е отзован.<ref>Бакърджиева, Теодора. На крачка през времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822 – 1884), Русе, 2009, с. 38 – 39.</ref>
През [[1860]] г. е обявен за [[везир]] и [[паша]], и му е поверено управлението на [[Ниш]]кия еялет. Реформите му там
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие]]то, включително цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]], са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Мидхат паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция – [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Мидхат паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния [[Дунав (вестник)|вестник „Дунав“]], излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
Ред 27:
По инициатива на Мидхат паша, българският майстор [[Никола Фичев]] (Колю Фичето) построява [[Беленски мост]] над р. Янтра при гр. Бяла.
Плановете му за образователна реформа (неосъществена), включват сливането на турските и българските училища в единна система
По време на четническото движение в периода 1867 – 1868 г. Мидхат паша отново прилага сила и екзекуции за потушаването му.
| |||